Harry Anslinger / Хари Енслинджър

Хари Енслинджър – шеф на Федералното бюро по наркотици

Един от основните проблеми за връщането на канабиса в медицината е широко разпространеният страх у широката публика от това, че „канабисът е дрога! А дрогите са забранени, защото създават зависимост.” Предпоставка за този тип мислене е вярата, че класификацията на наркотиците на ООН, преписана почти дословно от българския и някои други законодатели, е основана на внимателни научни оценки за потенциала на едни или други дроги да доведат до вреда и зависимост при редовна употреба. Но, както отдавна е отбелязал Ото Бисмарк: „Законите са като колбасите – можеш да ги ядеш, само ако не си виждал как ги правят”.

 

Класацията на ООН, според която канабисът е дрога от Списък І (толкова опасен и адиктивен, че е неподходящ за медицинска употреба), е дело на няколко личности, чиято компетентност и морал са под много голям въпрос. Първата конвенция от 1961 г. е писана под диктовката на Хари Енслинджър, шеф на Бюрото по наркотици и опасни дроги на САЩ, който сериозно твърди, че потребителите на марихуана не проявяват интерес към хероина и морфина, защото сама по себе си зависимостта от марихуана е много по-силна от опиатната. Днес дори най-енергичните противници на канабиса не биха посмели да изразят толкова екстравагантно мнение.

По-късно ООН за допълване на класациите си наема като експерти двама „учени” със съмнителна репутация. Едуард Бабаян започва кариерата си в зловещия Институт по съдебна психиатрия в Москва като специалист по психиатрични издевателства над инакомислещите. Станал главен нарколог на СССР и после на Русия, до смъртта си той продължава да твърди, че алкохолът и тютюнът въобще не са дроги – въпреки че във всеки учебник, издаден в развита страна, пише точно обратното. Гейбриел Нахас от САЩ пък бе назначен за експерт, след като бе уволнен от три научни институции за измама – и трите пъти за фалшифициране на данни с цел да  „докаже” вредата от канабиса.

Казано накратко, всяко обсъждане на въпроса за канабисовата зависимост, изхождащо от класациите на ООН и основаните на тях закони, е безсмислено от научна и практическа гледна точка. Днес в света няма нито един специалист по зависимости, който смята, че канабисът има висок потенциал за формиране на зависимост.

Тук съм събрал различни класации за потенциала за зависимост на различните дроги/лекарства. Различните специалисти обръщат повече внимание на едни компоненти на зависимостта, други на други. Ако погледнем тежестта на абстинетния синдром, начело на всяка класация трябва да стоят алкохолът и барбитуратите; ако погледнем процента на хората, които, опитали веднъж дадена дрога, се пристраставят към нея, първи трябва да е никотинът и т.н. Затова не е чудно, че между различните класации има известни разлики. Но всички те поставят канабиса в долния край на скалата, твърде далече от дрогите/лекарствата, които могат да доведат да силна зависимост.
Преработвайки класациите (за да станат по-читаеми и по-лесно сравними) съм си позволил да пропусна някои несъществени детайли.

 

Класация на доклада Пелтие, 1978

Моник Пелтие не е учен, а адвокат и политик. Тя е натоварена от френския президент да напише доклад за дрогите и психоактивните вещества, който оказва сериозно влияние върху политиката на Франция. След консултации със специалисти, тя ревизира една предишна (и остаряла още тогава) класация на Световната здравна организация. Пелтие е твърда противничка на всяка форма на легализация. Днес разграничаването между хашиш и марихуана изглежда малко наивно.
Източник: PELLETIER M., Rapport de la mission d’étude sur l’ensemble des problèmes de la drogue, La Documentation française, Paris, 1978.

 

  Физическа зависимост Психическа зависимост
Опиоиди (опиум, морфин, хероин) 4 4
Амфетамини 1 4
Кокаин 0 4
Транквилизатори 1 4
Барбитуратни сънотворни 4 3
Алкохол 3 3
Разтворители 1 3
Небарбитуратни сънотворни 2 2
Хашиш 0 2
Марихуана 0 1
Халюциногени 0 1

Класация на Голдстийн и Калант, 1990 г.

И двамата автори са привърженици на сегашния рестриктивен подход, така че не могат да бъдат обвинени в меко отношение към канабиса.
Източник: Avram Goldstein; Harold Kalant, Drug Policy: Striking the Right Balance, Science, New Series, Vol. 249, No. 4976. (Sep. 28, 1990), pp. 1513-1521.

 

  Потенциал за зависимост
Стимуланти: кокаин, амфетамини Много висок
Опиати: хероин, морфин, метадон, фентанил Висок
Никотин Висок
Депресанти: алкохол, барбитурати, бензодиазепини Умерен
Канабис Нисък
Кофеин Много нисък
Халюциногени: магически гъби, LSD, PCP Много нисък

Класация на сп. „In Health”, 1990 г.

Класацията е резултат от допитване до различни специалисти по зависимости, които са отговорили на въпросите: Колко лесно е човек да се „закачи” и колко трудно е да се „откачи” от дадена дрога?
Източник: Deborah Franklin, Hooked – non hooked: Why Isn’t Everyone an Addict?, In Health magazine, volume 4, number 6, pp. 38-52, November/December 1990

 

  Потенциал за зависимост
Никотин, пушене 100
Кокаин, метамфетамин, пушене или венозно 95-99
Диазепам 85
Алкохол 81
Хероин 80
Кокаин, амфетамин, смъркане 72-78
Кофеин 65
Марихуана 21
MDMA (екстази) 20
Халюциногени 18

Класация на френското Министерство на здравеопазването, 1999 г.

Класацията е актуална и широко цитирана до днес в правителствени доклади на Франция, Великобритания и Канада.
Източник: Bernard Roques, La dangerosité des drogues: rapport au Secrétariat d’État à la santé, Odile Jacob,1999

 

  Физическа зависимост Психическа зависимост
Опиоиди (хероин) Много силна Много силна
Алкохол Много силна Много силна
Никотин Силна Много силна
Бензодиазепини Умерена Много силна
Кокаин Слаба Силна, но преходна
Психостимуланти (амфетамини) Слаба Умерена
Канабиноиди Слаба Слаба
MDMA (екстази) Слаба ?

Класация на Гейбъл, 2006 г.

Класацията на Гейбъл почти напълно съвпада с предишна класация на Института по алкохол и дроги на Холандия. Тя се използва широко в материали за обучение и превенция в целия свят.
Източник: Gable, R. S. (2006). Acute toxicity of drugs versus regulatory status. In J. M. Fish (Ed.), Drugs and Society: U.S. Public Policy, pp.149-162, Lanham, MD: Rowman & Littlefield Publishers.

 

  Потенциал за зависимост
Хероин, венозно Много висок
Морфин, през устата Висок
Никотин, пушене Висок
Кокаин, смъркане Умерен/висок
Барбитурати (пентобарбитал, през устата) Умерен/висок
Бензодиазепини (рохипнол, през устата) Умерен
Алкохол Умерен
Кофеин Умерен/нисък
Канабис Умерен/нисък
MDMA (екстази) Умерен/нисък
Халюциногени (LSD, мескалин, гъби) Много нисък

Класации на Хенингфийлд и Беновиц, 1994 г.

Д-р Джак Хенингфийлд е шеф на отдела по клинична фармакология на Националния институт по зависимости на САЩ, а д-р Нийл Беновиц е шеф на катедрата по клинична фармакология на Калифорнийския университет в Сан Франсиско. Двете класации са много близки и са публикувани едновременно. Те поставят канабиса малко по-ниско от кафето, основавайки се на по-слабите и по-рядко наблюдавани абстинентни симптоми. Използвана е цифрова скала, като 1 е най-силна зависимост.
Източник: Philip J. Hilts, Is Nicotine Addictive? It Depends on Whose Criteria You Use. Experts say the definition of addiction is evolving, New York Times, Aug. 2, 1994

 

HENNINGFIELD RATINGS

  Абстиненция Подкрепление Толеранс Зависимост Опиянение
Никотин 3 4 2 1 5
Хероин 2 2 1 2 2
Кокаин 4 1 4 3 3
Алкохол 1 3 3 4 1
Кофеин 5 6 5 5 6
Марихуана 6 5 6 6 4

 

BENOWITZ RATINGS

  Абстиненция Подкрепление Толеранс Зависимост Опиянение
Никотин 3 4 4 1 6
Хероин 2 2 2 2 2
Кокаин 3 1 1 3 3
Алкохол 1 3 4 4 1
Кофеин 4 5 3 5 5
Марихуана 5 6 5 6 4

Класация на Салериан, 2010 г.

Алън Салериан оценява само вероятността човек за стане зависим от дадена дрога, приемана по един или друг начин, а не колко трудно е да се преодолее зависимостта. Той изхожда от оценките за еуфория (подкрепление) на Беновиц и Хенингфийлд, като сериозно ги преработва според фармакокинетичните параметри при различни начини на приемане. Както може да се очаква, той оценява вероятността за зависимост при приемане на канабис през устата (както правят много пациенти) като доста по-малка, отколкото при пушене.
Източник: Alen J. Salerian, Addictive potential: A = E/Tmax х t1/2, Medical Hypotheses 74 (2010) 1081–1083

 

  Еуфория (подкрепление) Потенциал за зависимост
Кокаин, пушене 5 31
Оксиконтин, дъвчене 4 11.4
Алкохол 4 10.6
Морфин, венозно 4 8.3
Никотин, пушене 2 6.35
Морфин, през устата 4 2.6
Оксиконтин, през устата 4 1.7
Амфетамин, през устата 4 0.8
Метадон, през устата 5 0.6
Диазепам, през устата 4 0.8
ТНС, пушене 4 0.3
ТНС, през устата 4 0.05

Класация на Нът, 2007 г.

Проф. Дейвид Нът, тогава съветник на британското правителство по дрогите, публикува своя класация, която днес се цитира много често. Малко след това той е уволнен заради статия в научно списание, призоваваща  да бъде забранена ездата, тъй като тя е значително по-вредна от много забранени дроги (подигравката е подкрепена с безупречни медицински аргументи).

Източник: Nutt, D.; King, L. A.; Saulsbury, W.; Blakemore, C. (2007). „Development of a rational scale to assess the harm of drugs of potential misuse“. The Lancet 369 (9566): 1047–1053.

 

Как изглежда канабисовата зависимост

Заключение

Проф. Филип Левек е известен фармаколог, прочул се още през 1960-те с историческите си изследвания върху аритмията, публикувани в авторитетното научно списание Nature. Той е предписал досега канабис на около 10000 пациенти. Изказванията на този жив класик понякога звучат шокиращо, но в случая той изглежда е прав: „Вероятността да станете зависими от марихуана е горе-долу колкото вероятността да станете зависими от кафето, което си купувате в Старбъкс”.
В друга статия ще се опитам да разкажа как изглежда зависимостта от канабис при пациенти, които се нуждаят от наистина огромни дози.

 

Вижте още: Медицински канабис: въпросът със зависимостта

 

Pinterest

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нагоре