Публикуваме пълната статия от вестник „Труд“

 

Българка, заснета в началото на 50-те години на нива с коноп

Българка, заснета в началото на 50-те години на нива с коноп

Заклеймяваният днес канабис години наред е бил основен стопански продукт в България. От него са се произвеждали въжета, канапи, чували и платове.

 

По препоръка на първия Български земеделско-промишлен събор през 1892 г. конопът е включен между 12-те насърчавани земеделски култури и е бил освободен от облагане с данък в продължение на 10 години.

 

През 1909 г. Министерството на търговията и земеделието осигурява семена с отстъпка на кооперативите.

 

Огромни площи в Силистренско, Плевенско, Врачанско и Видинско са засети с промишлен коноп. Официалната статистика сочи, че през 1939 г. у нас площите с канабис са 67 424 дка. След 10 години те вече са 180 283.

 

А пикът в производството е през 1952 г., когато с него за засети 250 053 дка. Последните данни за площите, засети с коноп, са от 1993 г., когато с културата са били засети едва 50 дка.

 

Дали ще го наречем марихуана или гръсти, важното е съдържанието на психоактивното вещество – делта-9-тетрахидроканабинол. То отличава промишления коноп от дрогата. При първия вид съдържанието на омайното вещество в цветовете на растението е между 0,5 и 1%, а при този за пушене между 3 и 20%.

 

Има много теории на конспирацията за забраната на конопа. Всички те обаче се базират на факта, че растението има огромна употреба. От него може да се правят хартия, гориво, лакове, строителни материали, разградима пластмаса и много, много други.

 

Ето какво си спомня за времената, когато канабисът се е сеел като ръжта и зърното, баба Бонка (82 г.), родом от великотърновското с. Самоводене:

 

„По нашия край му викаме гръсти. Много добро растение е – не иска грижа, вирeе самичко като плевел. Садим го около картофените ниви – пази от сляпо куче и попово прасе. Иначе навремето, като го наскубем, караме стеблата на реката, киснем ги и ги бием с камъни да излиза влакно. От него на мъжете тъчахме работни панталони, нещо като сегашните дънки – „гръсти гащи“ им казвахме, много здрави бяха. А по седенките вечер момите зобахме зърна от гръсти, а момците мешаха изсушени листа с тютюна и го пушеха с глинена лула. Ставаше много весело, смеехме се, закачахме се, щипехме се… хубави времена бяха.“

 

Pinterest

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 thoughts on “Канабисът е бил разрешена култура у нас преди половин век

  1. Не оспорвам нищо за гръстите и седянките, за целесъобразното му приложение където и както трябва и т.н. Но днес българина не е в завиден статус, днес поведението на българина е агресивно, психопатно, неконтролируемо на времена. Не си надвил българина на масрафа, та да ползва с мярка и по предназначение свободно и регулирано психостимуланти, антидепресанти, или каквото и да е. Става въпрос за култура, за информираност, за точното отношение. Дай му на българина сега „аля-уля“ и го гледай как изкрейзва. Та той е вече изкрейзил, какво още му трябва? „Аршин във всичко“ казваха дедите ни.

  2. А от обелените и изсушени стебла на конопа – паздерки – ставаха най-хубавите стрели за детските ни лъкове – здрави и леки :)

Нагоре