Резултат от тригодишно научно изследване показва, че работната памет у употребяващите големи количества марихуана остава незасегната

 

Марихуана и работна памет

Резултатите от тригодишно изследване с участието на употребяващи канабис в големи количества и на контролна група налагат извода, че употребата на „канабис в постоянни умерени до големи количества“ не засяга работната памет.

 

Дългосрочното неврологично-образно изследване, публикувано в броя на Addiction Biology (Биология на зависимостите) от  март 2014 г.е проведено с цел проучване на зависимостта между употребата на определени субстанции (алкохол, канабис, никотин и незаконни психотропни вещества) и функциите на невронната мрежа на работната памет у употребяващите марихуана в големи количества и у участниците в контролната група.

 

Четиридесет и девет от изследваните са изпълнили  задача за оценка на работната памет от вида „n-back“ (n- назад) в началото на проучването и след изтичане на период от три години. Вторият тест е  включвал  22-ма участници, употребяващи големи количества марихуана към момента на провеждането му, четирима, също употребявали големи количества преди, но към момента на теста прекратили употребата, и 23-ма неупотребявали канабис, включени в контролната група. Използван е тензорен анализ (Tensor-ICA), за да бъдат изследвани разликите във функционалността на мрежата на работната памет във времето.

 

В рамките на групата на употребяващите марихуана няма разлика по отношение на „свързаните с канабиса проблеми“, а от друга страна както свързаните с употребата на алкохол проблеми, така и никотиновата зависимост и употребата на незаконни психотропни вещества  са нараснали с течение на времето.

 

И при двете измервания – първоначалното и това, извършено след изтичане на тригодишния период, няма различия в поведенческите резултати и функционалността на невронната мрежа при изпълнение на „n-back задачата между групата на употребяващите големи количества марихуана и контролната група.

 

Въздействието на марихуаната върху краткосрочната памет е добре известно: докато са под влияние на активното ѝ действие, много от употребяващите са с нарушени способности за запаметяване. Доколко канабисът засяга паметта в дългосрочен план, след като премине наркотичното му въздействие, т.е. дали засяга работната и дългосрочната памет, е предмет на разгорещени спорове.

 

Като понятие работната памет, макар че не е напълно отделена от краткосрочната, се използва за обозначаване на паметта, използвана за планиране и осъществяване на определено поведение, съгласно определението на Нелсън Коуън (Nelson Cowan) в списание  Progress in Brain Research (Развитие на изследванията на мозъка). Използваме работната си памет, например за да запомним междинните резултати при решаване на математическа задача наум, или за да свържем частите на дълго изказване, както и за да изпечем сладкиш, без да сложим една и съща съставка два пъти.

 

Това понятие става много по-широко разпространено, след като през 1974 г. учените доказват, че чистите категории „краткосрочна“ и „дългосрочна“ памет не обхващат основни положения, що се отнася до временната памет.

 

Тъй като се счита, че дефицитите в контролно-познавателните функции играят важна роля в процеса на пристрастяване,  според изследователите състоянието на работната памет би могло да служи като мощен индикатор за посоката на развитие на употребата на наркотици, а от друга страна хроничната употреба на някои субстанции, включително алкохол, би могла също да увреди работната памет. Оттам и целта на проучването да установи дали същото важи и за канабиса и както изглежда, отговорът е „не“.

 

„Тези резултати предполагат, че постоянната употреба на средни до високи количества канабис, никотин, алкохол и незаконни психотропни субстанции не водят до промени във функционалността на невронната мрежа, отговаряща за работната памет”, твърдят учените в публикацията си. „В допълнение, резултатите от първоначалното измерване на функционалността на невронната мрежа не са дали индикации относно употребата на канабис и свързаните с нея проблеми три години по-късно, което обосновава необходимостта от провеждане на лонгитюдни изследвания с участието на повече хронично употребяващи или зависими от канабис.“

 

Pinterest

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нагоре