Мат Кал (Matt Kahl) се връща у дома след две мисии в Афганистан, но е жестоко измъчван от болките от физическите си наранявания и приема купища медикаменти за потискане на тревожността в опит да облекчи душевните си терзания.
„Около десет месеца след като се върнах направих опит за самоубийство“, споделя Кал пред журналиста от новините на телевизия CBS Бари Питърсън (Barry Petersen).
„Бях напълно отчаян“, спомня си военният ветеран, който казва, че е приемал около 15 различни лекарства.
До деня, в който опитал марихуана.
„Изведнъж свръхактивният ми и напрегнат ум започна да се успокоява“,
казва той пред Питърсън, „а и болката постепенно взе да отшумява. Вече не ми бяха нужни толкова много лекарства, а не след дълго реших, че е абсолютно наложително да постигна състояние, което да ми позволи да си върна предишния живот“.
Той се премества със семейството си в Колорадо и в момента работи за група, наречена „Grow4Vets“. Неотдавна заедно с други доброволци прекарва цял ден в подготовка на пакети с продукти на основата на марихуана, които се раздават по празници, например в Деня в памет на загиналите във войните (Memorial Day).
Марихуаната има свойството да лекува рани от войната – както душевни, така и физически,
които лекарите често лекуват със средства като окситоцина. По данни на Департамента по въпросите на ветераните от войните 20 % от завърналите се от Афганистан и Ирак войници страдат от посттравматичен стрес. В момента се прилагат лечения, които включват от терапия до лекарства, които се продават с рецепта, но целта на групата „Grow4Vets“, по думите на основателя ѝ Роджър Мартин (Roger Martin), е тревата да замести хапчетата“.
„Всеки, който е бил на упойващи лекарства, непременно иска да се отърве от тях“, казва той. „Наистина не съм срещал човек, на когото да му харесва да е в състояние на наркотично вцепенение.“
Тъй като на федерално равнище марихуаната все още се счита за наркотично вещество от Списък I, изследванията върху въздействието ѝ при посттравматично стресово разстройство са много малко. Неотдавна долната камара на конгреса на САЩ отхвърли законопроект, чрез който лекарите от Департамента по въпросите на ветераните щяха да получат възможност да обсъждат с пациентите евентуално лечение с медицинска марихуана, включително и в щатите, където тя е легална.
Връзката на войниците с тревата е още от войната във Виетнам, което е добре известно на Тони Фокс (Toni Fox), собственичка на магазин за марихуана. Когато се връща от Виетнам, баща ѝ страда от посттравматично стресово разстройство. Марихуаната му помага, но е незаконна и затова не винаги успява да си я набави.
„Той се измъчваше през целия си живот“, казва дъщеря му. „Накрая, когато бях на 14, се самоуби и това беше пряко свързано с посттравматичното му стресово разстройство от Виетнам.“
Ето защо тя дава на организацията „Grow4Vets“ марихуана, която отглежда върху своя земя, както и пари от бакшишите от магазина.
„С цялото си сърце вярвам, че ако баща ми имаше достъп до канабис, днес щеше още да е жив“,
споделя Фокс.
Скептиците продължават да хранят съмнения, предвид обстоятелството, че няма почти никакви научни доказателства за положителното действие на тревата при посттравматично стресово разстройство.
„А защо? Защо не я изследваме? Защо не направим тези клинични изпитвания?“, казва Кал. „Абсолютно съм убеден, че марихуаната помага.“
За Мат и съпругата му Eйме (Aimeé) облекчението, което марихуаната му носи, е втори шанс за изцеление от Афганистан, а следователно и втори шанс за живот.