Д-р Франьо Гротенхермен е председател на Германската асоциация за канабисова медицина и изпълнителен директор на Международната асоциация за канабисова медицина. Той работи в Нова-институт в Германия. Въпреки тежкото си заболяване, което го държи прикован към носилката, д-р Гротенхермен продължава да работи и да изнася лекции по света.
Използването на канабис може да е рисков фактор за развитието на шизофрения, вид психоза. Днес се предполага, че канабисът удвоява риска, ако е използван твърде често от подрастващите. Има и други фактори, които увеличават риска от шизофрения. Например, израсналите в големите градове имат 2 пъти по-голям риск да развият шизофрения от израсналите в провинцията. Това малко увеличаване на риска означава, че 1-2 от 100 тежки потребители на канабис и 1-2 от 100 жители на градовете ще развият шизофрения през живота си, сравнено с 0.5-1 от 100 души, които не са изложени на рискови фактори.
Какво е психоза?
Психозата е сериозно медицинско заболяване с неизвестен произход. Под психоза имаме предвид, че умът работи неадекватно, а генеричният психиатричен термин за това умствено състояние е „загуба на контакт с реалността”. Терминът „психоза” най-често се използва като общ термин, а не като конкретна диагноза. Хората, страдащи от психози, се описват като психотични. Психозата се причислява към най-сериозните форми на душевните разстройства, при които може да има халюцинации, налудности и нарушени възприятия. Въпреки че има лекарства, които могат да подобрят някои от симптомите, тези разстройства не могат да се излекуват. Шизофренията е специална форма на психотичното разстройство.
Какво е шизофрения?
Шизофренията е душевно разстройство, характерно с разрушаване на мисловния процес и влошен емоционален отклик. Най-често тя се проявява със слухови халюцинации, параноични вярвания и разстроена реч и мислене. Халюцинациите са възприятия в съзнателно и будно състояние, без да има външни стимули за това, които имат качествата на истински възприятия. Например, шизофрениците могат да чуват гласове в отсъствие на гласове. Вярванията, наречени налудности, се свързани със силна убеденост, въпреки очевидността на обратното. Например, някой може да вярва, че е Исус или Наполеон. Често дефицитът на нормалена емоционална реакция е свързан с изравняване или притъпяване на афектите и емоциите, обедняване на речта, неспособност за преживяване на удоволствие и липса на мотивация. Според клиничните симптоми шизофренията се разделя на няколко типа.
Колко често се среща шизофренията?
Всяка година около 15-20 от 100 000 обитатели на западния свят развиват шизофрения. Началото на симптомите започва типично в млада възраст, между 18 и 35 години. Около 0.5 до 1 % от хората в Европа и Северна Америка развиват шизофрения през живота си. Диагнозата се основава предимно на наличието на налудности, мисловни разстройства (приемане на мисли) и слухови халюцинации. Тези симптоми са често много драматични и опасни; те се наричат „позитивни симптоми”, но обикновено се подобряват с годините. От друга страна, „негативните симптоми”, като депресия, неспособност за социални контакти, обедняването на чувствата често остават непроменени, което води до психо-социални проблеми и липса на работоспособност.
Кое причинява шизофренията?
Както гените, така и средата играят роля за развитието на шизофренията. Някои варианти на гените се свързват с повишен риск от шизофрения. Това може да обясни защо шизофренията се наблюдава по-често в едни семейства, а не в други. Въпреки това, тези генетични варианти не предизвикват болестта, а играя роля само за предразположението към нея. Някой с близък роднина (родител, брат, сестра) шизофреник има риск от 6.5 % също да развие шизофрения през живота си. Това означава, че от 100 близки роднини на хора с шизофрения 6 или 7 също ще се разболеят.
Рисковите фактори на околната среда, установени досега, са: усложнения при бременността, включително стрес, инфекции или недохранване на майката, усложнения при раждането, живот в големия град, нисък, но все още нормален, коефициент на интелигентност и употреба на дроги, включително канабис. Други фактори, които могат да имат важна роля, са социална изолация, проблемно семейство и други тежки стресиращи фактори. Хората с шизофрения в северното полукълбо са най-вероятно родени през зимата или пролетта, в сравнение с родените през лятото и есента.
Как да предотвратим шизофренията?
Тъй като рисковите фактори са свързани с относително ниско повишаване на риска, те не могат да се използват за ранно откриване и превенция на шизофренията (Klosterkötter 2008). От друга страна, желателно е шизофренията да се открие в ранен стадий, тъй като ранното откриване и лечение е свързано с по-благоприятно протичане на болестта, по-малко депресия и самоубийства. Затова усилията и програмите за превенция се концентрират върху откриването на рисковите симптоми по време на т.нар. продромална фаза (фаза на ранните признаци) и върху поставянето на правилна диагноза след започване на болестта, колкото е възможно по-рано.
В около 3/4 от всички случаи началото на шизофренията е предшествано от продромална фаза с продължиленост от около 5 години. През този период човекът по няколко пъти в седмицата може да има мисловни разстройства, необичайни преживявания или възприятия, параноидни идеи, намалена способност да различава между идеите и възприятията, фантазията си и истинските спомени, и други симптоми. За хората, имащи продримални симптоми, има висок риск да развият психотични симптоми и психотични епизоди, водещи накрая до шизофрения.
Каква е ролята на канабиса в развитието на шизофрения?
В обзор на седем лонгитюдни (дългосрочни) изследвания за връзката между употребата на канабис и шизофренията, учените са открили, че хората, които някога са използвали канабис, имат повишен с 41% риск от психоза или психотични симптоми в сравнение с хората, които никога не са използвали канабис. В лонгитюдните изследвания голям брой хора се следят в течение на години, в идеалния случай от раждането си докато станат възрастни, за да се открият причините за болестите или факторите, които ни предпазват от тях. Честата употреба на канабис увеличава риска двойно в сравнение с хората, които не са използвали (odds ratio: 2.09) (Moore et al. 2007). Учените отбелязват несигурността си, че доколко канабисът настина предизвиква психози едва ли ще се изясни от повече лонгитю дни изследвания. Най-вероятно е, че канабисът включва шизофрения у хората, които са уязвими поради лични фактори или семейна история на шизофрения (Degenhardt and Hall 2006).
Трудно е да се докаже, че канабисът е несъмнен причинен фактор за развитието на шизофрения, тъй като връзката може да не е причинна, или поне част от връзката. Например, някои хора с шизофрения могат да се самолекуват с канабис против някои от симптомите, особено негативните симптоми. Въпреки това, има все повече данни от продължителни епидемиологични изследвания, че канабисът има и причинна роля.
Каква е ролята на канабиноидите за лечението на шизофренията?
Има публикувани две изследвания на случаи, които показват, че канабисът или ТНС могат да имат лечебна стойност в някои случаи на шизофрения, които не се повлияват от стандартните лекарства (Schwarcz et al. 2009, Schwarcz et al. 2010). Авторите на тези доклади предполагат, че причината за шизофренията при тези пациенти може да е различната мозъчна физиология, която ги прави различни от другите пациенти, които се повлияват от стандартните антипсихотични лекарства; тази разлика може да се дължи на понижена функция на ендогенните канабиноиди в мозъка.
Има клинични данни, че естественият растителен канабиноид канабидиол (CBD) в дневна доза от 800 милиграма може да е ефективен колкото стандартните лекарства за лечение на шизофрения (Leweke et al. 2012). Известно е, че CBD намалява или премахва напълно психологическите ефекти на тетрахидроканабинола (ТНС). Лечението с CBD е свързано с увеличаване на нивото на анандамид (естествен канабиноид в тялото) и се смята, че именно това увеличение е отговорно за подобрението на симптомите.