От James Collins
На 7 март 2013 G.W. Pharmaceuticals получи щатски патент за базирано на канабиноиди/фитоканабиноиди лекарство за лечение на рак. Това е едновременно страхотно и наистина ужасно. Като знак за настъпващия край на забраната за марихуана и край на широкоразпространената лъжа, че марихуаната няма медицинска стойност, това е фантастично. Колкото до образа, който медицинската марихуана може да приеме в близко бъдеще, перспективата наистина е мрачна. Медицината може или да служи на идеята за печалба, или да поставя хуманността на първо място. Тези две цели често са взаимноизключващи се. Субстанциите, които бързо и ефективно лекуват болести, не са толкова печеливши, колкото симптоматичното лечение, продължаващо с години и за което пациентът плаща кралски откуп под формата на патентовани лекарства.
Трябва да си отговорим на въпроса, кое е по-важно – здравето или парите? Същата корпорация вече патентова простичка тинктура от канабис. Тя се нарича Sativex. Сега искат да патентоват всяка молекула от растението. Това е проблем, който хората трябва да решат със своите правителства. Не само в страната, в която е получен патентът, а по целия свят. Това парче хартия може да постави началото на глобална надпревара за патентоване на всяко възможно приложение на канабиса. Възможно е да настъпи време, в което пушенето на джойнт да не е криминално престъпление, а нарушаване на патентните права на някоя мултинационална корпорация.
Това повдига един основен въпрос по отношение на лекарствата и аз мисля, че канабисът може да се превърне в уродливото дете на финансираните медицински изследвания. Ако на една корпорация й е позволено да патентова лекарство, което се използва в продължение на хиляди години, това ограничава достъпа до здраве и добър живот. Не са ли физическото благосъстояние и правото на сигурност и безопасност основни човешки права?Не говоря лошо за печалбата сама по себе си. Бизнесът „върти света” и ние всички, по един или друг начин, сме роби на парите. Може да фантазираме за утопичен свят, в който всеки има каквото поиска, и никой не страда по никакъв начин, но това са само фантазии. В края на краищата, в човешкото общество винаги е имало конкурентен елемент и аз лично се съмнявам, че това някога ще се промени.Но все пак, не всичко в нашето общество опира до печалба, нали? Имаме обществени институции, като полиция и съд. Повечето народи имат национална здравна система, при която всеки има достъп до основна медицинска помощ. Обществото финансира тези институции, които са твърде важни, за да бъдат оставени в ръцете на жестоките, мотивирани от печалби корпорации. Защо медицинските изследвания и развитие да са нещо различно?Някои неща не са толкова важни. Никой няма да умре, ако развитието на нови телевизори е оставено само в ръцете на корпоративни гиганти като
Sony и
Panasonic. Няма да ни навреди, ако новият iPhone е малко по-неефективен, защото
Apple го е пуснала на пазара, за да спази срока, даден на акционерите. Ограничаването на лекарствата, базирани на канабис обаче, оставя хората да боледуват и умират. Това не ми харесва; предполагам, че и вие се чувствате по същия начин.
Въпросът за това, кое е обществено и кое е лично, трябва да бъде поставен и решен! Медицинското изследване и развитие трябва да бъде обществено. Частните корпорации трябва да бъдат ограничавани при получаване на патенти за медицински технологии. Всички хора трябва свободно да се възползват от резултатите. Как ще го направим? Много просто, по същия начин, по който финансираме съдилищата, полицията, пътищата и здравната система. Ние ги финансираме с нашите данъци.
Хората, които активно се занимават с канабис, вече са наясно с медицинската ценност на растението. Те са в уникалната позиция да са наясно със сложните проблеми, свързани с растението. Защо на безмилостни многонационални корпорации е разрешено да реализират печалби от лекарство, което всеки сам може да приготви в кухнята си, ако знае правилния начин и с помощта на няколко лесни за намиране материали?
Канабисът не принадлежи на G.W. Pharmaceutical. Той принадлежи на теб, на мен и на всеки сегашен и бъдещ човек на планетата. Ако позволим на малка група заможни инвеститори да уловят в смъртоносна хватка любимото ни растение, ще плащаме цената, докато свят светува. Нека сега тропнем с крак!
Източник: alcp.org.nz