Проект „Страх” - Медицинска Марихуана

Exitus

Вече разбрахме как се е появил страхът към едно растение, а сега ще разгледаме главните митове около канабиса…

Митът за входящата дрога

Бъркайки статистиката с причинно-следствена връзка, хората погрешно смятат, че веднъж опитал марихуана, човек трескаво желае да опита и хероин. Те базират страха си на факта, че повечето хероиново-зависими са опитвали преди това трева. Без да се замислят, че и преди тревата са опитвали алкохол, цигари, кафе и какво ли още не. Тези изводи може и да са логични, но само ако не се познават механизмите на нелегалния свят, където царува чистата сметка.

Дилърът пределно ясно знае, че с трева пари не се правят – просто клиентите не се закачат за нея.

Клиентите се закачат към хероин. Точно заради това, в един момент, на любопитните деца (а в условията на нелегалност именно те имат най-лесен достъп до растението) им се казва: „Козче няма, но пък има стафче“. Няколко пъти има само стафче и после дилърът получава постоянен клиент. Колкото и изненадващо да звучи: нелегалният статут на канабиса създава хероинови наркомани. В държавите където това отдавна е осъзнато и статусът на растението е преразгледан – броят на хероиново зависимите намалява. Достъпът до контролиран канабис за нуждаещите се пациенти ги отдръпва от нелегалния пазар. Ползите от това, включително и финансови, са очевидни.

Друг разпространен страх у нас е аргументът, че появи ли се в аптеките, канабисът ще предизвика масовата му употреба сред населението:

„Всички ще почнат да си я купуват!” И какво от това?

Да оставим настрана въпроса и да се обърнем отново към световния опит и суровата реалност на числата. Хората, използващи психоактивни субстанции навсякъде по света, са около 10% от обществото. Независимо от всичко друго – нито от забрана, нито от свободен достъп. Това е и причината, и ООН, и международните и европейски органи за контрол да признаят неефективността на политиките на забрана. Стана ясно, че с лъжи и забрани ефект не се постига – дори напротив – проблемите се задълбочават. После, достъпността в аптечната мрежа на лекарства с много тежък психоактивен ефект не е накарала хората да ги употребяват безразборно, нали?

Пациентите пият лекарствата по предписание на лекар, в нужните дозировки и периодичност.

Пациентите пият лекарствата по предписание на лекар, в нужните дозировки и периодичност, без улиците да са пълни със замаяни или надрусани хора. Вярна информация и внимателно отношение към лекарството е залог за разумната му и полезна употреба. Всяко едно лекарство може да бъде от полза, а при неправилна употреба може да навреди. Нима заради това трябва да забраним всички лекарства?

Да ги контролираме – да!

Да ги предписва знаещ специалист – да!

Да забраняваме нещо полезно е крайно неразумно!

В крайна сметка, след като многократно е потвърдена ползата от растението, след като десетки страни по света вече имат опит в неговата регулация, след като повечето призоваващи за разумно отношение са именно лекарите – то кой има полза от нелегалното му положение?

Един от последните аргументи на страха е опасението от това лекарството да започне да се използва нерегламентирано от деца.

„Ами те децата ще могат да си го купуват в аптеките!”

От всички страхове, този е най-неразумният. Да си представим шестокласник в аптеката, който моли магистър-фармацевта да му продаде морфин.

Нелепо, нали?

А сега същата ситуация при кварталния дилър, който не е обременен с морални и интелектуални скрупули. Ето това вече е страшно. И няма значение (честно казано и не искаме да си представяме) какво той може да препоръча. В едно сме сигурни – дилърът не е загрижен за здравето на детето ни.