Производството на медицинска марихуана се разширява с одобрение на правителството.

 

Здравното министерство обсъжда разпространение на медицинската марихуана през аптечната мрежа. В Израел рекреативната употреба на канабис е нелегална, но медицинската е разрешена още от началото на 90-те.

 

Моше Рут е оцелял от Холокоста като се е крил в курник с кокошки. Той почти е загубил контрол над ръцете си след като преди 2 години получава инсулт. Чувства се осакатен от непрекъснатите кошмари от детството, след като жена му е починала преди година. „Но след като открих това, нещата са по-добре” – казва 80 годишният Моше, докато внимателно пълни лулата си с марихуана.
Рут, който живее в старческия дом „Хадарим” близо до Тел Авив, е един от повече от 10-те хиляди пациенти, които имат официално разрешение да използват марихуана в Израел. Този брой нарасна бързо от само няколкостотин пациенти през 2005.
 
Производството на медицинска марихуана също се разширява, подкрепено от силния изследователски сектор в медицината и технологиите и – най-важното – от правителствената подкрепа. За разлика от САЩ и голяма част от Европа, въпросът почти не буди спорове между правителството и ръководството на страната. Всички влиятелни старши равини мълчат по този повод, а светските евреи имат либерално отношение към марихуаната.
 
Сега израелското министерство на здравеопазването разглежда идеята от следващата година разпределението на медицинска марихуана да става през аптеките; малко страни са направили това, напр. Холандия, която традиционно води европейската тенденция за легализиране на медицинската употреба на дрогата.
 
Марихуаната е нелегална в Израел, но медицинската употреба е разрешена от началото на 90-те за пациенти с рак и хронични болки, както и за болест на Паркинсон, множествена склероза и дори пост-травматично стресово разстройство. Пациентите могат да пушат дрогата, да я поглъщат в течна форма или да я прилагат върху кожата като мехлем.
 
В остър контраст с това медицинската употреба е сериозно оспорвана в САЩ, където само 17 щата и федералният окръг са разрешили медицинска марихуана за ред заболявания. Службата за борба с наркотиците казва, че пушенето на марихуана не е лекарство и че не „издържа проверката на науката”. В Европа в една или друга степен Испания, Германия и Австрия са позволили или декриминализирали медицинската употреба.
 
Броят на пациентите с разрешение да използват марихуана в Израел е все още по-малък от броя им в щатите на САЩ, където това е легално. В Колорадо, например, има 82000 регистрирани пациенти при население от 5 милиона; за сравнение Израел има 10000 при население от 8 милиона.

 

Но в Израел са ентусиазирани да продължат напред.

 

„Когато ножът опре до кокала и хората видят как страданието на хората се облекчава, сигурен съм, всички ще застанат зад това” – казва Юри Еделщайн, министър на обществената дипломация, докато обикаля най-голямата оранжерия за марихуана Тикун Олам и хвали съоръжението като пример за техническия и медицински напредък на Израел.
 
Старческият дом „Харадим”, където медицинската употреба на марихуана се насърчава, дава на пациентите канабис, произведен от Тикун Олам, чиято оранжерия се простира на почти 12 декара в живописната Галилея.
 
Компанията, една от 8-те одобрени от правителството за отглеждане, разпределя канабис за медицински цели на почти 2000 пациенти, които имат препоръка от лекар. Канабисът може да се вземе от магазина на компанията или да бъде използван в медицински център.
 
Тази година фирмата разработи сорт марихуана за ¼ от своите пациенти; сортът е съхранил известните медицински качества на канабиса, но без ТНС, психоактивния компонент, влияещ на психиката. Вместо него канабисът произвежда много CBD, вещество с антивъзпалителни качества, което помага за борба с болката.
 
„Това е просто върха на айсберга. Това е бъдещето.” – казва Зах Клайн, шеф на научния отдел на Тикун Олам, чийто девиз е „Това е създадено от Бог и затова е прекрасно в очите ни.”
 
Итай Гур Арье, директор на Центъра за контрол на болката в Медицинския център Шеба, близо до Тел Авив, напомня, че ТНС е за пръв път през 1964 г. изолиран от марихуаната от израелски учени (от родения в София проф. Рафаел Мешулам – бел прев.) „Така че ние сме наистина начело, не само на отглеждането и разпределението, но и в основите на науката за канабиса.” – казва той.
 
Той казва, че легализацията на медицинския канабис позволява на властите да провеждат повече изследвания и да научат повече за това как да регулират употребата му. „Трябва да се изследва повече, трябва да се регулира повече, за да знаем какво точно даваме на пациента, кои сортове са по-добри. Ако не е разрешено, никога няма да научим това.”
 
Арье и другите защитници на медицинската марихуана казват, че тя е ефективна и евтина и драматично намалява нуждата на пациентите от други болкоуспокояващи, като морфина, които имат нежелани странични ефекти.
 
Рут Галили, професор по имунология в Еврейския университет в Йерусалим, изследва предполагаемите противовъзпалителни ефекти на CBD от десетилетия. „Най-накрая стигнахме до фаза, когато това е прието, без да се смята за „лошо”, но има още много да извървим. Следващото предизвикателство може би ще е големите компании за лекарства да приемат растението.”
 
Инбал Сикорин, главна сестра в старческия дом „Харадим”, казва, че ползите от канабиса за нейните пациенти са неоспорими. „Ние знаем как да удължим живота, но понякога това не е приятно и води до много страдания, така че търсим как да ги облекчим, да добавим качество към дълголетието.” – споделя тя, докато дава канабис на пациент с помощта на изпарител. „Канабисът е решение на този проблем. Почти всички пациенти отново се хранят и настроението им е значително подобрено.”
 
Рут, който живее в дома, казва, че канабисът може и да не променя неговата реалност, но я прави по-лесна за приемане. Малката му стая в дома е украсена със снимки на починалата му жена и фигурки на пилета, които той колекционира, защото за него те са символ на болката и надеждата още от времето на Холокоста.
 
„Цял живот съм бил дете на Холокоста” – казва Рут, спомняйки си как баща му е загинал в концлагера Бухенвалд в Германия и студените нощи в курника, където съседът им го е крил заедно с още няколко деца. „На 80 съм вече и още съм дете на Холокоста, но най-сетне се справям по-добре с това.”
 
Източник: www.usatoday.com