Вече много държави са легализирали или са в процес на легализация на екстракти от канабис (най-често масла) с високо съдържание на канабидиол (CBD) и много ниско – на тетрахидроканабинол (THC). Тъй като в тези медицински средства липсва THC (канабиноидът в марихуаната, който води до състояние на еуфория), консервативните политици са много по-склонни да възприемат именно такъв подход към медицинската марихуана.
В марихуаната обаче има и много други канабиноиди и терпеноиди (терпени), които носят доказани медицински ползи. Нови научни изследвания показват наличието на синергичен ефект между тези чудодейни молекули и разкриват, че изолираното действие само на един канабиноид (като CBD) може и да е ползотворно за някои пациенти, но те са ограничено малцинство. Оказва се, че по-скоро комбинацията отмножество (или от всички) канабиноиди е с най-добър ефект от медицинска гледна точка.
Според Националната агенция по здравеопазване (National Institutes of Health), финото взаимодействие между канабиноиди и терпеноди — понякога назовавано с термина “ефект на антуража” — може да се използва като терапия при “болка, възпаление, депресия, тревожност, зависимост, епилепсия, рак, [както и] при гъбични и бактериални инфекции.”
При наличието на толкова много потенциални ползи от екстрактите, които се извличат от цялото растение или съдържат множество канабиноиди, защо е този неистов стремеж да се произвеждат масла, които съдържат само един канабиноид, за нуждите на едва малка част от всички болни, които биха извлекли полза от една такава ограничена терапия с канабис? Дали отделните щати имат основание да твърдят, че действително помагат на пациентите, при положение че законите, които легализират продукти със съдържание само на CBD, облекчават страданията само на сравнително малък брой пациенти?
В помощ само на два процента?
По данни на организацията Marijuana Policy Project (MPP), “…едва два процента от пациентите, регистрирани в Роуд Айлънд и Колорадо, посочват като основание за ползване на медицинска марихуана заболяване, съпроводено с пристъпи”. За съжаление, заключенията на организацията са, че „преобладаващото мнозинство от общия брой пациенти, които ползват медицинска марихуана, страдат от симптоми, които се повлияват добре от сортове марихуана, съдържащи по-големи от остатъчни количества THC.“
Медиите отразяват широко случаите с деца, които употребяват масло със CBD като терапия срещу неподатлива на лечение с медикаменти епилепсия и други тежки неврологични заболявания. Някои от тези пациенти получават значително облекчение от екстракти със съдържание на само един канабиноид. Децата, при които пристъпите са намалели от стотици седмично до едва няколко на месец с помощта на масло, съдържащо само CBD, привлякоха значително медийно внимание.
Една такава пациентка, деветгодишната Шарлът Фиги от Колорадо, постига 99% намаляване на пристъпите с такова масло. Шарлът се превърна в неофициално „рекламно лице“ на защитниците на маслото със CBD и кампанията за легализирането му. На нея е посветен и продукт, наречен „Мрежата на Шарлът“ (Charlotte’s Web) – масло със съдържание само на СBD на “CW Botanicals“ от Колорадо.
Сведения от пациенти
С маслата със съдържание на CBD експериментират и отчаяни родители на други деца със сходни заболявания. За съжаление мнозина от тях свидетелстват, че липсата на THC в маслата със CBD често води до неефективност на терапията за децата им. Джейсън Дейвид лекува седемгодишния си син Джейдън, който страда от синдрома на Дравет (тежка форма на епилепсия, която не се повлиява от конвенционалните методи на лечение) с медицински канабис от 2011 г. (майката на Шарлът Фиги научава за маслото със CBD именно от Джейсън). Историята на Джейдън може да видите тук.
“Искаше ми се да може „Мрежата на Шарлът“ да помага на всички болни от епилепсия деца, но не стана така. Най-тежките пристъп на Джейдън докато ползваше медицински канабис, бяха когато ползвахме „Мрежата на Шарлът“, казва Дейвид.
Брайън Уилсън, жител на Ню Джърси, който се мести в Колорадо през 2014 г. заради либерабното законодателство относно медицинската марихуана в този щат, също е родител на дете, болно от синдрома на Дравет. В “интервю за „Ladybud“ през 2014 г. той казва:
“CBD е много важна част от комбинацията, но е само част от нея. Постигнахме известен контрол на пристъпите и напредък в развитието само със CBD, но не и действително овладяване на пристъпите, докато не включихме определени количества THC в комбинацията.”
По-нататък Уилсън споделя:
“Други се радват на невероятни резултати, когато добавят тетрахидроканабинол карбоксилова киселина (THCA). Други постигат голямо подобрение от употребата на продукти без CBD, както в Ню Джърси, където се ползват продукти с малко или никакво съдържание на CBD.
Въпросът е в това, че медицинската марихуана е лекарство, чието действие е много индивидуално. Тя не е панацея.“
Ребека Хамилтън-Браун е основател на “Pediatric Cannabis Therapy”, група за подкрепа нa родители на болни от епилепсия деца, в която членуват над 2 500 души. Тя прилага на сина си терапия с канабис в продължение на две години и събира информация за резултатите, постигнати многобройните членове на групата.
“Поради невежество хората мислят, че CBD e единствената възможност.“
казва Хамилтън-Браун.
“Тези хора или изобщо не са давали такъв вид лекарство на децата си, или имат изключително наивно схващане за начина, по който работи политическата машина.“
Можем ли да кажем, че проблемите на хиляди болни деца и възрастни, чието състояние би се облекчило, ако ползваха екстракти, съдържащи множество канабиноиди, а защо не и екстракти от цялото растение, са пренебрегнати от щатските власти, които се опитват да ограничат легализацията единствено до маслото със съдържание само на CBD?
Невероятната история на Шарлът Фиги е наистина вдъхновяваща и всички пациенти заслужават достъп до лекарство, което може да облекчи страданията им. Дали обаче поради параноя политиците не смеят да легализират екстракти от канабис със съдържание на THC само заради стигма, която датира отпреди цели 80 години? Дали наследството на мита за „канабисовата лудост“, както и възприемането на еуфорията като грях от някои религии, не са виновни за прокарването на щатски закони, които, макар и полезни за ограничен брой пациенти, обричат мнозинството болни на страдание без средство за лечение?