Превод от официалния портал на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите
Линк към страницата на EMCDDA с оригиналния текст: http://www.emcdda.europa.eu/html.cfm/index5772EN.html
Международни конвенции
Основната цел на конвенциите на ООН от 1961 и 1971 г. е да се създаде международна система за контрол чрез забрана на употребата им без предварително разрешение от съответните национални органи. Съгласно посочените конвенции употребата, държането, производството и др. на включените в списъците към конвенциите вещества са забранени, освен строго за „медицински и научни цели“ (член 4.c от Конвенцията от 1961 г.; член 5.2 от Конвенцията от 1971 г.).
В преамбюла на Единната конвенция от 1961 г. се признава,“[…]че медицинската употреба на упойващите вещества продължава да бъде необходима за облекчаване на болката и страданието и че трябва да бъдат взети съответните мерки за задоволяване потребността от упойващи вещества за тази цел”.
Това свидетелства, че макар и да установява система, която се основава на забранителен подход към наркотичните вещества, Конвенцията от 1961 г. се стреми да осигури възможност за използване на някои от тях за болкоуспокояваща терапия. Конвенциите обаче не изясняват съдържанието на израза „медицински и научни цели“, нито посочват конкретно веществата, които могат да бъдат използвани за такива цели.
Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества изисква всяка от страните по нея да вземе „такива мерки, които могат да бъдат необходими, за да признае за престъпление в съответствие с националното си законодателство“ определени действия (член 3.1.a.i). Става дума за действия, забранени съгласно Конвенциите от 1961 и 1971 г., като незаконното производство, разпространение и продажба на упойващи или психотропни вещества в нарушение на разпоредбите. Тъй като Конвенцията от 1961 г. изрично позволява придобиването и употребата със законно разрешение на наркотични вещества, включително на хероин, за „медицински и научни цели“, това е възможно и съгласно Конвенцията от 1988 г.
Вещества, поставени под контрол
Упойващите и психотропните вещества са включени в четирите списъка към Конвенцията от 1961 г. и в четирите списъка към Конвенцията от 1971 г., съставени в зависимост от съответната им терапевтична стойност, риск от злоупотреба и опасност за здравето.
Член 2 от Конвенцията от 1961 г. въвежда мерки за контрол въз основа на споменатите списъци. Упойващите вещества, включени в Списък I, „са поставени под всички мерки за контрол, приложими по отношение на упойващите вещества, визирани от тази конвенция“. Мерките за контрол на веществата, включени в Списъци II и III, не са толкова строги, което се дължи на лечебните им свойства. Упойващите вещества, които представляват най-голяма заплаха и са изброени в Списък IV, са с изключително ниска медицинска и терапевтична стойност и са обект на най-строгите мерки за контрол.
С цел регулиране на разпространението и търговията с упойващи вещества, използвани за медицински цели, Единната конвенция от 1961 г. въвежда система за контрол, основана на разрешителни и лицензи, включително необходимост от лекарска рецепта за доставяне и раздаване на частни лица на вещества, поставени под контрол. Член 30.2.b.ii предвижда, ако страните счетат такива мерки за „необходими или желателни“, да изискват „[…] рецептите, с които се предписват упойващи вещества от Списък I, да бъдат написани на официални формуляри, издавани във вид на талони от кочан от компетентните административни органи или от упълномощени професионални сдружения.“
По този начин, ако дадена страна прецени, че предписването на определено вещество, поставено под контрол, е необходимо и не противоречи на общите цели на Конвенцията, тя може да разреши това при спазване на необходимите процедури.
Независимо от това, за веществата от Списък IV (коноп, хероин), член 2.5.a гласи, че „страните трябва да приемат всички специални мерки за контрол, които те биха преценили като необходими предвид особено опасните свойства на посочените упойващи вещества“.
Въпреки че не са изрично забранени от Конвенцията, употребата на хероин за медицински цели и контролираното му доставяне на лица със зависимост на територията на ЕС остават спорен въпрос.