Лекарство ли е марихуаната?

Тиъдър Далримпъл е литературен псевдоним на блестящия и язвителен британски есеист, известен с крайно консервативните си възгледи. Неговото виждане за дрогите е формирано в затвора, където той е работил със стотици потребители на дроги, които (в затвора няма други) неизбежно са били престъпници. От друга страна, бичуващият моралния упадък на днешното общество ултра-консерватор е само литературна маска на реалния д-р Антъни Даниелс, който в това кратко есе разсъждава като лекар.

Сигурно съм забравил повечето от наученото по фармакология в университета, но една схема от учебника се е запазила в главата ми. Тя показва промяната в разбирането за новите лекарства сред лекарите и публиката. Първо те се възприемат като панацея, после като смъртоносна отрова, накрая като полезни в някои случаи.

Не е лесно да се каже в коя от тези фази е днес медицинската употреба на канабис и неговите производни. Несигурността е илюстрирана от онлайн отговорите на читатели на една статия в последния брой на New England Journal of Medicine за употребата на канабис. Някои казват, че канабисът и кое да е лекарство, произведено от него, са панацея; други (по-малко) – че е смъртоносна отрова; трети – че е полезен в някои случаи.

Авторът започва статията си с това, което лекарите наричат „клинична винетка” – въображаем, но реалистичен случай. 68-годишна жена с метастази от рак на гърдата страда от гадене, причинено от химиотерапията, и болки в костите от метастазите, които не се облекчават от конвенционалните лекарства. Тя пита лекаря дали си струва да опита марихуана, тъй като живее в щат, където медицинската употреба е разрешена и близките й биха могли да отглеждат марихуана за нея. Какво трябва да отговори лекарят?

Научните данни за медицинските ползи от канабиса са насочващи, макар и не окончателни, най-вече защото правителствата са поставили законови пречки на пътя на нормалните изследвания, но също така и защото димът на марихуаната съдържа толкова много вещества, които трябва да се изследват едно по едно. Но все пак изглежда, че канабисът може да облекчи гаденето (един от най-неприятните симптоми) и някои видове болка. Неговите странични ефекти в този контекст е малко вероятно да са сериозни или силни. Да се тревожим за потенциала на зависимост на дрогата, например, когато е малко вероятно пациентът да живее дълго, е очевиден абсурд, въпреки че един лекар повдига и този въпрос. Помня много ясно онези години, когато на умиращи пациенти отказваха облекчението на хероина, защото той, видите ли, бил толкова пристрастяващ.

Когато стане дума за канабиса, страстите стават толкова разгорещени, че хората, дори лекарите, губят посока. Един от коментиралите посочи, че половината от американските ученици са пробвали канабис, но това няма никакво отношение към тезата, която той защитаваше. В крайна сметка, никой не твърди, че не трябва да има ограничения на скоростта, само защото почти всеки шофьор нарушава закона в първите 30 секунди след потеглянето.

Авторът на статията прави консервативното заключение, че лекарите трябва да предписват медицински канабис, само когато всички други лекарства (включително много по-опасния оксиконтин) са били изпробвани. Това мнение може да бъде оспорвано. Ако канабиноидите се докажат в някои случаи като толкова ефективни, колкото други лекарства, те трябва да бъдат първите лекарства, а не последната надежда.