Мускулна спастичност е често срещан симптом, засягащ милиони хора в САЩ. Засяга хора, които са претърпели инсулт, както и тези, страдащи от множествена склероза, церебрална парализа, параплегия, квадриплегия, и увреждания на гръбначния мозък. Конвенционалното медицинско лечение не предлага много за справяне със спастичността. Често се препоръчват фенобарбитал и диазепам (Валиум), но те рядко постигат пълно облекчение. Много пациенти развиват толеранс, пристрастят се, или се оплакват от тежка седация.

Кликнете на картинката за линк към цялата брошура

Тези лекарства също така причиняват слабост, сънливост и други странични ефекти, които пациентите често характеризират като нетърпими.

Съвременни изследвания при животни и хора показват, че с канабис  могат да се лекуват много двигателни нарушения, засягащи по-възрастни пациенти, като тремор и спастичност. Това се дължи на факта, че канабиноидите  иматпротивоспастични, болкоуспокояващи свойства. Ефикасни са и за лечение на тремор и атаксия. (3-4)

В официално писмо до федералния съд, подадено в подкрепа на правото на лекарите да препоръчват употребата на канабис, Американската асоциация за обществено здраве заявява,че „марихуаната е ефективен при лечение на мускулна спастичност„. Те посочват, че правителственият Институт по медицина в доклад за медицинска употреба на канабис е приел, че „използваните в момента медикаменти за лечение на болезнени мускулни спазми … имат ограничена ефективност и използването им се усложнява от различни нежелани странични ефекти.“

Те отбелязват също така, че „проучване сред британски и американски пациенти с МС констатира, че след приемане на марихуана  мнозинството  от пациентите изпитва значителни подобрения в контрола мускулната спастичност и болката. Обширно неврологично проучване установи, че канабисът облекчава както мускулните  спазми, така и атаксията (липса на координация), ползи, каквито не носи нито едно от използваните в момента лекарства„.

Канабисът също така има огромен потенциал да защити мозъка и централната нервна система от уврежданията, които  водят до различни двигателни нарушения. Изследователи са установили, че канабиноидите могат да намалят уврежданията, причинени от инсулт, травма на мозъка, увреждане на гръбначния мозък и множествена склероза. Публикувани са повече от 100 научни статии за това, как канабиноидите действат като невропротективни агенти за забавяне развитието наневродегенеративни заболявания като Хънтингтън, болест на Алцхаймер и по-специално наПаркинсон, които засягат повече от 52% от хората на възраст над 85 години.

Разбирането на механизмите, чрез които канабисът въздейства на организма стана по-добро след откриването на ендогенната канабиноидна система в човешкото тяло. Тази система изглежда сложно вплетена в нормалната физиология, по-специално в контрола на движението. (5-9)

Канабиноидните рецептори СВ1 са гъсто разположени в базалните ганглии, тази част от мозъка, която регулира движението. Ендогенните канабиноиди (канабиноидите, синтезирани от нашето тяло) също така играят роля в контрола на невротрансмисионните системи  в базалните ганглии – увеличават трансмисията на някои химикали, инхибират освобождаването на други и влияят на абсорбцията на трети. Изследванията показват, че ендогенните канабиноиди играят важна роля вконтрола на движенията. (10-14)

Ендоканабиноидите има парадоксален ефект върху нервната система на бозайници: понякога те блокират невронната възбудимост, друг път я разширяват. С по-доброто разбиране на физиологичната роля на ендоканабиноидите става ясно, че тези химикали могат да бъдат въвлечени в патологията на няколко неврологични заболявания. Изследователите идентифицират множество потенциални терапевтични цели в човешката нервна система. Двигателни разстройства могат да бъдат хронични заболявания, дължащи се на загуба или унищожаване на неврони и други структури в мозъка. Интересно е, че активирането на канабиноидните рецептори предизвиква невронна растеж, което предполага, че те играят роля в регенерацията на невроните.(15)

Различни канабиноиди, открити в растението канабис могат да модулират метаболизма на ендоканабиноидите, които участват в прогресирането на болест на Хънтингтън, болест на Паркинсон, мултиплена склероза и болест на Алцхаймер. (16-17)

Болестта на Паркинсон е свързана с дисфункция на допаминовата система – синтез на твърде много от невротрансмитера глутамат и оксидативно увреждане на допаминергичните  неврони. Изследвания са установили строга връзка между канабиноиди и допамин. Последни изследвания осигуряват анатомични, биохимични и фармакологични доказателства в подкрепа на ролята на ендогенната канабиноидна система в модулиране на допаминергичната трансмисия. Освен това, СВ1 рецептора изглежда дерегулиран в базалните ганглии на мишки с болест на Паркинсон. По-конкретно, down regulation на СВ1 рецептора може да бъде събитие, свързано с началото на болестта на Паркинсон. (18-20)

Силно активиране  на CB1 рецепторите може да се прояви след поява на симптомите на болестта на Паркинсон. Оксидативният  стрес в мозъка е основен отличителен белег на двигателни  и неврологични заболявания като Паркинсон и болестта на Алцхаймер. Канабиноидите са в състояние да защитят невроните от оксидативни увреждания. (21)

Невропротективното действие на канабиноидите е резултат от тяхната способност да инхибират свободните радикали, глутамата, и TNF. ТНС, CBD, като и синтетичният канабиноид AM404 – всички съдържат фенолни групи в  химичната си структура. Поради това са в състояние да намалят свободните кислородни  радикали. CBD по-специално има изключителни антиоксидантни свойства и може да повлияе на хомеостаза на калция. Двете активности водят до положителни ефекти по отношение на широка гама от невродегенеративни заболявания. (22)

Няколко клинични проучвания изследват приложението на канабиноиди при болест на Паркинсон. Те показват, че 25% от пациентите с Паркинсон пушат канабис, а 46% от тези пациенти докладват подобрение на симптомите, предизвикани от дългосрочно лечение с леводопа.

Рандомизирано, плацебо контролирано проучване с екстракти от канабис констатира значителни подобрения в познавателните способности на пациентите. Авторите отбелязват, че няма подобряване на съня или облекчаване на болката.  Те предполагат, че приемането на канабис през устата (противно на инхалирането) води до твърде голяма вариабилност на канабиноиди в кръвта.(23)

Растителните канабиноиди, като CBD са ефективни в експериментални модели на болест на Алцхаймер,  Паркинсон и Хънтингтън. Следователно, канабиноидите са нова терапевтична възможност, която може да бъде прилагана в близко бъдеще. Въпреки че изследванията на канабиноиди са все още в ранна фаза, засега проучванията показват, че те могат да бъдат полезни лекарства за лечение на много болестни процеси на мозъка и централната нервна система.

Лекарства за спастичност и двигателни нарушения

Бензодиазепини, леведопа, баклофен, дантролен натрий и тизанидин са най-широко използваните средства за намаляване на спастичността. Високи дози от тези медикаменти може да доведат до нежелани странични ефекти, които включват седация, промени в настроението и познавателните способности.

Бензодиазепините, които включват диазепам (Valium) и клоназепам (Klonopin, Rivotril), са централно действащи агенти, които увеличават афинитета на GABA към специфичния за това съединение рецептор. Диазепама е най-старият и най-често използвано орално средство за управление на спастичност. Страничните ефекти на бензодиазепините включват седация, слабост, хипотония, стомашно-чревни симптоми, увреждане на паметта, нарушена координация, обърканост, депресия, атаксия. Може да се появят толерантност и зависимост, както и абстиненция при прекратяване на приема. Толерантността може да доведе до увеличаване на дозата до неприемливи нива.

Леведопа е най-рзпространеното лекарство за дългосрочно лечение на болестта на Паркинсон. Продължителната употреба може да доведе до дискинезия и често е причина за спиране на лекарството. Дискинезията може да доведе до намаляване контрола над волевите движения, респективно до тикове или хорея.

Баклофена (Lioresal) е широко използван за контрол на спастичността от 1967г. Той е GABA агонист. Може да се развие толеранс към лекарството. Баклофенът трябва да се спира бавно, за да се предотвратят ефекти като като припадъци, халюцинации и по-голяма спастичност. Трябва да се използва внимателно при пациенти с бъбречна недостатъчност, тъй като клирънса е предимно бъбречен. Нежеланите реакции са предимно седиране, атаксия, слабост и умора. Може да причини депресия, когато се комбинира с тизанидин или бензодиазепини.

Дантролен натрий (Dantrium) действа периферно на ниво мускулни влакна и работи най-добре за церебрална парализа и травматично увреждане на мозъка. Тъй като не действа селективно на спастичността на мускулите, може да доведе обща слабост, включително слабост на дихателните мускули. Страничните ефекти включват сънливост, замайване, слабост, умора и диария. Хепатотоксичност (увреждане на черния дроб) се появява при <1% от пациентите, които приемат дантролен натрий.

Тизанидина (Zanaflex) приеман заедно с баклофен или бензодиазепини може да прояви допълнителни странични ефекти като седация и чернодробна токсичност. Сухота в устата, сънливост, астения и замаяност са най-честите странични ефекти. Могат да се появят проблеми с чернодробната функция и халюцинации.

Канабис – сравнение. За сравнение – нежеланите реакции, свързани с употребата на канабис обикновено са леки. Билката се класифицира като „ниско рискова“. Еуфорични промени в настроението са сред най-честите странични ефекти. Канабиноидите могат да изострят шизофрените психози при предразположени лица. Канабиноидите затрудняват познавателните и психомоторни процеси, което води до временни нарушения. Постоянната употреба може да доведе до развитие на толеранс. Често са документирани тахикардия и хипотония. Съобщава се за няколко случаи на исхемия на миокарда при млади и здрави пациенти. Вдишването на дим от канабис има странични ефекти върху дихателната система. Канабиноидите са противопоказани при пациенти с анамнеза за сърдечна исхемия. В обобщение, канабисът е лекарство с нискорисков профил. Сериозните усложнения са много редки и обикновено не се проявяват при употребата на канабиноиди като лекарство.

БЕЗОПАСЕН ЛИ Е КАНАБИСЪТ?

„Пушенето на канабис, дори за дълъг период от време не е опасно за здравето…“ Така през 1995г започва уводната статия във водещото британско медицинско списание The Lancet. Дългата история на употреба на канабис от хората също свидетелства за това – около  5 000 години документирана употреба без нито една смърт, причинена от канабис. През същата 1995 година, д-р Лестър Гринспун, почетен професор в Харвардското медицинско училище, който е публикувал много книги и статии за медицинското приложение на канабиса, пише в списанието на Американската медицинска асоциация (1995):  „Едно от най-големите предимства на марихуаната като лекарство е нейната забележителна безопасност. Няма известен случай на смъртоносно предозиране. Изчислено на основата на животински модели, съотношението между летална и ефективна доза е 40 000:1. За сравнение, за секобарбитала това сравнение е 3-50:1, за етанола е 10:1. Към марихуаната се привиква далеч по-трудно и е обект на много по-малко злоупотреба от много други лекарства, използвани като мускулни релаксанти, хипнотици и аналгетици. Основно безпокойство създава ефектът на пушенето върху белият дроб. Канабисовият дим съдържа повече катрани и други частици от тютюна. Количеството което се пуши обаче е много по-малко, особено за медицински нужди; когато марихуаната стане широко признато лекарство, могат да се намерят решения.  В крайна сметка, могат да бъдат разработени технологии за изпаряване на марихуана”

Технологията, която д-р Гринспун си представя през 1995, в момента съществува под формата на „изпарители” , които са широко достъпни в магазините. Скорошни изследвания свидетелстват за тяхната ефикасност и безопасност. (24)

В допълнение, фармацевтичните компании са разработили сублингвални спрейове и таблетни форми на лекарството. Пациентите и лекарите намериха други пътища да избягнат евентуалните проблеми, свързани с пушенето, въпреки че дългосрочни изследвания на най-големите потребители в Ямайка, Турция и САЩ не откриват увеличаване на белодробните заболявания или респираторните проблеми. Изследване, продължило 10 години и проведено сред 65 000 пациенти на Kaiser-Permanente сравнява броя на болните от рак сред непушачи, тютюнопушачи и пушачи на канабис  установява, че за тези, които пушат само канабис, рискът да се разболеят от белодробен или друг вид рак е малко по-малък  в сравнение с непушачите. (25)

Подобно проучване, в което 1200 пациента с рак на белият дроб, главата и шията  се сравняват със съответстваща контролна група от здрави хора установява, че дори при  тези, които  са употребили повече от 20 000 джойнта няма повишен риск от рак. (26)

„Най-голямата опасност при използването на марихуна за медицински цели, отбелязва д-р Грийнспуун е това, че използването й не е легално. А това увеличава протесненията и разходите на страдащите хора, принуждава ги да си имат работа с хора които я продават незаконо и увеличава риска да бъдат преследвани от закона”

До същият извод достигна и доклад на Камарата на Лордовете, който препоръчва промяна на групата на канабиса и декриминализирането на използването му.

Канабис или Маринол?

Хората които подкрепят забраната за използване на канабис, често споменават Маринол, лекарство от група 3 като средство за постигане ефекта на канабис. Всъщност Маринол е синтетична форма на ТНС и не притежава същите лечебни качества като природната билка, която съдържа и поне още 100 други канабиноиди в добавка към ТНС.

Неотдавнашни изследвания, проведени от компанията  GW Pharmaceuticals във Великобритания, са показали,че Маринол не е толкова ефективен както природната билка при контрол на болката.

При билката има баланс между канабиноидите, най-вече между СВС, CBD и THC, и това помага най-много на пациентите. В упътването на Маринол не се споменава,че се предписва при болка, а само като стимулант за апетита и при гадене. Много пациенти имат проблем с гълтане и задържане на хапчета, което се избягва при вдишването на канабис.

Клинични изследвания за сравнение между Маринол и канабис са ограничени чрез федерални разпоредби, През 2001 година бяха публикувани резултатите от клинични изследвания проведени през 70-те и 80-те години на 20 век които показват, че вдишването на ТНС е по-ефективен способ на приемане, отколкото през устата. Според публикуваните резултати,  много пациенти често имат проблем с отмерване на точната доза Маринол, докато вдишваният канабис позволява по-лесно титруване. Много пациенти съобщават, че така се избягват и страничните ефекти от Маринол.

В доклада на Камарата на Лордовете се споменава, че пациенти които използват и двата препарата, намират, че канабисът е по-ефективен.

Преживявания на пациенти

От Vollie Rutledge, Jr.

През Юли 1990 година се пробирах в къще след работа с колата. Движех  се с 90 км в час. Веднага след един завой налетях на стадо елени. Опитах се да ги избегна, един елен падна и дясното предно колело на колата мина през него. Колата се преобърна и и се запързаля по склона. Спря се по покрив, бе смачкан до върха на облегалката на седалката на шофьора. Не шофирах с колан. Хвърлих се на пода пред предната пътническа седалка. Но това не ме спаси. След два дни се събудих се в болницата със счупен гръбначен прешлен. Това не ме уби, но парализира лявата ми страна за 2 седмици.

Когато чувствителноста ми се върна, започнаха спазми. Ръката ми беше неуправляема когато се протягах да взема нещо. Няколко пъти щом кихнех, разкървавявах носа си, ръката ми се рамахваше навсякъде. Не можех да ходя без бастун. Не можех да разчитам, че левият ми крак ще бъде там, където исках. Това беше изключително труден период. Два месеца след нещастието ме посетиха приятели. Кихнах и ръката ми се размята, без да мога да я контролирам. Ударих се по носа и го разкървавих.

Един от приятелите ми сви цигара с марихуана и нещо се случи… Мускулите на врата ми се отпуснаха и когато се пресегнах за чашата с кафе, ръката ми отиде в посоката, в която я насочих. Ако се движех бавно, се движех както искам. След седмица с ръката си разбърквах тесте карти. Разликата беше драматична. Преди не можех дори да държа вилица, а сега в рамките на една седмица разбърквах и раздавах карти. След три седмици вече можех да ходя без патерица. Краката ми можеха да се движат в посоката, в която ги насочвам. Марихуаната е единствено лекарство, което успя да ми помогне след осем години приемане на други лекарства, които моят доктор ми предписваше преди това.

От Анонимен пациент – Работя и водя нормален и ползотворен живот. Почти не консумирам алкохол, Тренирам, храня се правилно. Не пуша цигари. Грижа се за семейството си, помагам в квартала, участвам в мероприятие за събиране на средства по международни проекти. Водя щастлив, скромен семеен живот. Всяка седмица се събираме се с приятели.

Имам диплома от университет. Работя в голяма финансова корпорация и отглеждам медицинска мархуана за облекчаване на нервно-мускулини болки и спазми. Растението намалява и дори премахва хроничните мускулни спазми, в резултат на тежка нервно-мускулна увреда получена при една  работна злополука преди 12 години. Тогава почти загубих дясната си ръка. В болницата пришиха ръката ми, но спастичността продължава до ден днешен.Има дни в които дланта ми е свита в юмрук и не мога да я разтворя. Болката ме поваля на колене. Лекарствате, които ми предписваха не само не ми помагаха, те ме разболяваха. Не можех да върша елементарни неща. Не можех да работя,  шофирам,  чета, готвя или дори да се избърша сам. Изхвърлих всичките лекарства на боклука, там където им е мястото. Не ме интресува повече какво се пропагандира за марихуаната.

Това лекарство върши работа, и то без никакви нежелани  странични ефекти.

От Анонимен пациент – От години страдам от хронични болки и остри мускулни спазми заради произшествие по време на лов. Вземал съм над 50 различни лекарства и не съм получил обклекчение. Единственото лекарство, което донякъде помагаше за мускулните спазми беше Валиум, но моят лекар престана да ми го предписва, за да не се пристрастя към него. От години пуша марухуана и това е единственото друго лекарство, което ми е помогнало за спазмите. Когато получа силен пристъп на спазъм в краката, жена ми ми навива една цигара с марихуана. След половин цигара, спазмите започват да намаляват. Преди да започна да пуша, спазмите продължаваха с часове. Задавах си въпроса – защо това лекарство  помага там, където всички останали се провалят.

От опита  на лекарите

Денис Петро – Невролог

Като практикуващ невролог съм виждал много пациенти, за които некотролируемата спастичност е огромен проблем. За съжаление няма много лекарства, които да лекуват спастичност. Тези, които се предписват имат сериозни странични ефекти. В Лекарския справочник на одобрените лекарства, Дантриум или Дантролен са описани като много токсични.

Вредните ефекти, свързани с лекарството Лиоресал (Баклофен), не са толкова остри, но могат до доведат до смърт, дори когато лекарството се приема по предписание. За съжаление нито Дантриум, нито Лиоресал оказват голям ефект при терапия на спастичност. Поради тази причине все повече лекари предписват успокоителни, мускулни релаксанти и  седативи на пациенти, които страдат от спастичност. Тези лекарства не намаляват директно спастичнотта, но могат да отслабят мускулният тонус, като така спазмите се забелязват по-трудно. Лекарствата могат да предизвикат заспиване или дотолкова да успокоят пациента, че нормалната умствена и физическа дейност става невъзможна.

Д-р Петро разказа за опита си с един 27 годишен пациент страдащ от МС, който е пушил марихуана за облекчаване на симптомите. Д-р Петро и колегите му са прегледали пациента и са го помолили да спре да пуши мархуана за шест седмици. В края на този период отново са прегледали пациента. Той им е заявил, че симптомите са се изострили, появили са се болки в краката, увеличила се е клоналната активност и неконтролируемите спазми в краката всяка вечер. На 2 пъти по време на спазми в краката се е появила и уринарна инконтиненция. При прегледа се установило, че спастичността при пациента се е увеличила драматично през изминалия период от 6 седмици, Краката на пациента били вдървени,  ходел трудно, имал проблеми със съня, губел контрол над пикочния мехур.  Пациентът помолил да напусне клиниката и да се върне след един час за нов преглед.

Втория преглед показал учудващи резултати. Не се открили прояви на спастичност. Рефлексите на сухожилията били бързи, не се забелязвал клонус в мускулите на глезена, а плантарният рефлекс бил флексорен отляво и несигурен отдясно.

В пациента се забелязвало сериозно подобрение и то в рамките само на един час между двата прегледа. Попитали пациента на какво се дължи тази смайваща трансформация и той им отговорил, че между двата прегледа е изпушил част от цигара с марихуана.

Денис Петро е лекар, докладчик и главен изследовател при проучванията върху спастичността и канабиса при  Администрацията по храни и лекарства. Свидетелства пред Администрцията за борба с наркотиците на 18 Октомври 1987 по въпроса за прекласификацията на марихуаната.  

Като практикуващ невролог съм свидетел че, неконтролируемата спастичност е изключително огромен проблем. За съжаление малко лекарства са специално разработени за лечение на спастичност. И всичките те оказват много сериозно странични ефекти. В упътването на Дантриум или Дантролин пише, че е много токсичен. Страничните ефекти при Баклофен са малко по слаби, но има опасност от смъртни случай, дори когато лекарството е предписано и се приема по схема. Но и двете лекарства имат маргинален успех при контролиране на спазмите. Много са токсични, оказват сериозни странични ефекти. Това ги прави трудно приложими в лечението на спастичност.

Leo E. Hollister, M.D.

Пациенти с наранявания в гръбначния стълб често се самолекуват, като пушат канабис. Канабисът помага да се облекчат неволните болезнени и инвалидизиращи мускулни спазми. В едно изследване ТНС се е доказал като мускулен релаксант и с антиспастично действие. Перорални дози от 5 или 10 мг. ТНС са сравнени с въздействието на плацебо при пациенти, страдащи от множествена склероза. Пероралната доза от 10 мг.  намалила спастичността при клиничното измерване. Подобни единични малки изследвания потвърждават необходимостта от провеждането на повече изследвания върху потенциалното използване на ТНС. Диазепам, Циклобензаприн, Баклофен и Дантролин се използват като мускулни релаксанти. При всичките обаче има огромни ограничения.
Един нов мускулент рекласант би бил добре дошъл.

Leo E. Hollister, Медицински център за Ветерани и Университет по медицина Станфорд, Пало Алто, Калифорния.

От Lester Grinspoon, M.D.

Има много доклади за хора които пушат марихуана за да облекчат след опертивната болка, главоболие, мигрена, менструални крампи и др. Най-добрите алтернативни аналгетици са потенциално адиктивни  и смъртоносни опиати. Марихуаната все повече се приема като лекарство за облекчаване на болките при мускулни спазми, които често са хронични и извалидизиращи, по-специално при параплегия  и квадриплегия,  травматична нервна увреда или при хора, страдащи от множествена склероза или церебрална парализа. Много от тях са открили, че канабисът им позволява да избегнат рисковете, свързани с приемането на други лекарства, но и че намалява  мускулните спазми и тремори. Понякога дори стават от инвалидните колички.

Опитите през годините да се докаже че, марихуаната е опасна, доказаха обратното.  Тя е по-безопасна от предписваните лекарства, с по-малко странични ефекти, по-слабо адиктивна от много от сега изполваните  лекарства като мускулни релаксанти, аналгетици или хипнотици.

По тази причина канабисът трябва да бъде достъпен, рисковете от използването му са много малки. Както вече споменах много пациенти с множествена склероза откриват, че канабисът намалява мускулните спазми и болката им. Лекарят не може да бъде сигурен, че такъв пациент ще получи по-голямо облекчение от марихуана отколкото от стандартните лекарства Баклофен, Дантролин, Диазепам – всички от които са опасни или адиктивни, но ще е почти сигурен, че от марихуаната няма да се получи токсична реакция.
Това означава че потенциалното добро ще е по-голямо от потенциалният риск.

Dr. Grinspoon заслужил професор в Медицински факултет на университета в Харвард и автор на множество публикации

Източник: americansforsafeaccess.org

Литература:
1. O’Shaughnessy WB (1838). On the preparations of the Indian hemp, or gunjah (Cannabis indica); their
effects on the animal system in health, and their utility in the treatment of tetanus and other convulsive
diseases. Transactions of the Medical and Physical Society of Bengal. 18; 40: 71-102, 421-61.
2. Ibid.
3. Zajicek J et al (2003). Cannabinoids for treatment of spasticity and other symptoms related to multiple sclerosis (CAMS study): multicentre randomised placebo-controlled trial. Lancet. Nov 8;362(9395):1517-26.
4. Amtmann D et al (2004). Survey of cannabis use in patients with amyotrophic lateral sclerosis. Am J
Hosp Palliat Care. Mar-Apr;21(2):95-104.
5. Howlett AC (1995). Pharmacology of cannabinoid receptors. Annu Rev Pharmacol Toxicol.35:607-634.

6. Abood ME, Martin BR (1996). Molecular neurobiology of the cannabinoid receptor. Intl Rev Neurobiol.
39:197-221.

7. Devane WA et al (1992). Isolation and structure of a brain constituent that binds to the cannabinoid
receptor. Science. 258:1946-1949.

8. Barg J et al (1995). Cannabinomimetic behavioral effects of and adenylate cyclase inhibition by two
new endogenous anandamides. Eur J Pharmacol. 287:145-152.

9. Klein TW et al (1998). Cannabinoid receptors and immunity. Immunol Today. 797:225-233.
10. Pryce G et al (2003) Cannabinoids inhibit neurodegeneration in models of multiple sclerosis. Brain.
Oct;126(Pt 10):2191-202. Epub 2003 Jul 22.
11. Lastres-Becker I et al (2003). Effects of cannabinoids in the rat model of Huntington’s disease generated
by an intrastriatal injection of malonate. Neuroreport. May 6;14(6):813-6.

12. Mechoulam R, Lichtman AH (2003). Endocannabinoids: Stout guards of the central nervous system.
Science. Oct 3;302(5642):65-7.

13. Croxford JL (2003). Therapeutic potential of cannabinoids in CNS disease. CNS Drugs. 17(3):179-202.

14. McCarron RM et al (2003). Antioxidant properties of the vasoactive endocannabinoid, 2-arachidonoyl
glycerol (2-AG). Acta Neurochir Suppl. 86:271-5.
15. Zorina et al (2009). Cannabinoid 1 Receptor and Interleukin-6 together induce integration of protein
kinase and transcription factor signalling in trigger neurite outgrowth. J of Biological Chemistry,
Electronic publication ahead of print 10/27/09.
16. Sandyk R et al (1986). Effects of Cannabinoids in Huntington’s Disease. Neurology, 36, 342.

17. Rodriguez De Fonseca F et al (2001). Role of the endogenous cannabinoid system as a modulator of
dopamine transmission: implications for Parkinson’s disease and schizophrenia. Neurotox Res.
Jan;3(1):23-35.
18. Garcia-Arencibia, M. et al (2009) Cannabinoid CB1 receptors are early down-regulated followed by a
further up regulation in the basal ganglia of mice with deletion of specific PARK genes. J of Neural
Transmission (In Press).

19.Garcia-Arencibia, M. (2009) Cannabinoids and Parkinson’s Disease. Current Drug Targets-CNS and
Neurological Disorders (In Press)

20. Orgado et al (2009). The Endocannabiod system in neuropathological states. International Review of
Psychiatry 21(2): 172-180.
21. Izzo et al (2009) Non-psychotropic plant cannabinoids: new therapeutic opportunities from an ancient
herb. Trends in Pharamcological Sciences Vol 30 No 10: 515-527.
22. Venderoza et al (2004). Survey on cannabis use in Parkinson’s disease: Subjective improvement of
motor symptoms. Movement Disorders, 19: 1102-1106.
23. De Lago et al (2007). Cannabinoids and neuroprotection in motor-related disorders. CNS &
Neurological Disorders- Drug targets, 6:377-387.

24. Hazekamp A et al (2006). Evaluation of a vaporizing device (Volcano(R)) for the pulmonary administration
of tetrahydrocannabinol. J Pharm Sci 95 (6) Apr 24: 1308-1317.

25. Sidney S et al (1997). Marijuana Use and Cancer Incidence. Cancer Causes and Control; 8: 722-728.

26. Tashkin D (2006). Marijuana Use and Lung Cancer: Results of a Case-Control Study. American
Thoracic Society International Conference. May 23, 2006.