Канабисът не е панацея. Но може да помогне много, и да осигури за пациентите един по-нормален начин на живот.
Днес ще Ви разкажем историята на Катрин Кинг, само на 7 години, с тежката диагноза – глиом на мозъчния ствол. Разказва я нейната майка:

 

„През юни 2015 г. красивата ни и жизнена дъщеря Катрин Кинг изпадна в състояние, чиято причина не успя да установи никой. Пулсът ѝ  беше 32 удара в минута. Не можеше да ходи, да говори, да вижда, да чува. Болеше я, имаше главоболие и постоянна температура в продължение на две седмици. Нашата доскоро щастлива и енергична дъщеря си отиваше.

 

Четирима лекари се опитаха да определят какво ѝ е. Ходихме къде ли не, поставиха ѝ най-различни диагнози. Предписаха ѝ хапчета, казаха, че желязото ѝ е ниско. Според друг лекар, ставаше дума за вирус. Никой нямаше отговор.

 

Най-накрая, за съжаление  Катрин получи диагноза глиом на мозъчния ствол МКБ C71.7. (злокачествено новообразувание в мозъчния ствол).

 

Всяка година средно 300 деца в САЩ, на възраст между 5 и 8 години, получават тази диагноза. Преживяемост  – 0%, смъртта идва бързо.

 

В края на живота си дъщеря ни ще може да разбира не повече от дете на седем години. Напълно ще осъзнава къде се намира и какво се случва, но няма да може да говори, да ходи, да чува, да вижда, да усеща, да докосва, нито някак да ни обясни какво чувства. И ще остане така до края.

 

Щом определят диагнозата, веднага ти казват, че надежда няма – няма лечение, няма операция или курс химиотерапия, които да помогнат. Има вариант за лъчетерапия, който избрахме, за да удължим живота ѝ с още няколко седмици. Но това много силно травмира Катрин и тя разви синдром на посттравматично стресово разстройство и емоционална дисоциация. Никога няма да бъде както преди.

 

„Прибирайте се вкъщи“, ни казаха. Така и направихме. Веднага  се обадихме на организация за хоспис и палиативни грижи. Нямахме проблем със застрахователя за тези разходи. Изписаха ни от болницата с рецепти за силни стероиди, морфин, успокоителни и какво ли още не. Настояваха Катрин да ги взема, но ние отказахме и ще продължим така, докато вече нямаме избор.

 

Тогава ние решихме да сменим подхода. Започнахме терапия с масло с канабидиол и тетрахидроканабинол по строго определена схема. Установихме контакт с местна организация за такова лечение, която основно се занимава с лечението на рак при децата. Оттам постоянно ни помагат.

 

В момента туморът на Катрин е  голям, и тя леко залита, но никой от другите симптоми не е така силно изявен, както е бил миналата година. Катрин не взема морфин, стероиди или успокоителни.

 

Напълно съм убедена в качествата на канабиноидите като естествено противотуморно средство. Но те няма да спасят нашата дъщеря, защото мозъкът работи по специален начин и не всички полезни ефекти на канабиноидите могат да се съхранят отвъд кръвно-мозъчната бариера. Въпреки всичко по този начин без съмнение успяхме да спечелим време за дъщеря си, при това с добро качество на живот, което дълго след поставянето на диагнозата все още липсваше.

 

Лечението ни даде спомени. Днес тя се усмихва и се радва на живота, доколкото е възможно при тези обстоятелства.

 

В момента болните от рак деца са 4% и за тях се харчи същият процент от общите държавни средства за борба с рака. 1% от тези 4% деца-пациенти са болни от рак на мозъка, който е ракът при децата с най-висока смъртност. На практика за изследване на различните видове глиом на мозъчния ствол не се отделя никакво финансиране.

 

В онлайн групите за пациенти с глиом на мозъчния ствол всеки ден виждам деца, които умират от тази уж „рядка“ болест – как става така? На много места родителите не могат да лекуват децата си с канабиноиди, защото ще свършат в затвора. На някои вече се е случвало.

 

Дъщеря ми ще умре пред очите ми, но това няма да е напразно. Ще продължим да се борим за правата на пациентите, както много други семейства, в които има болни от тази болест.

 

Канабиноидите се отразяват добре на дъщеря ни, но струват пари и сме натрупали доста дългове. На месец харчим до 3 200 долара, а от следващия месец сумата ще бъде 4 800. Тук не става дума за някаква колективна вина, а за вина на държавата и застрахователите.

 

Не би трябвало ние да плащаме лечението на Катрин. Нормално е разходите да се покриват. Децата ни трябва да получават помощта, която им е нужда, и да могат да се откажат от агресивните лекарства, които влошават качеството им на живот.

 

Продължаваме сами да се борим за децата си.

 

#MommaTheBrave (Jaime King)

 

https://www.facebook.com/KatherineTheBrave/“