Конопът (Cannabis sativa) е една от първите култури, засети от ранните американски заселници. Познанията им за растението и неговата употреба обаче водят началото си от много по-рано. Такелажът на корабите, с които плавали от Европа, бил от конопени въжета, с конопени или ленени платна. Нерядко носели конопени бричове и други груби дрехи от коноп. По всяка вероятност и документите за собственост върху земите им, плавателните маршрути и географските им карти били изписани върху конопена или ленена хартия, направена от стари въжета и дрехи.

 

Английската дума за хартия – „paper“ произхожда от латинската „papyrus“, но в по-ново време хартията във вида, познат на предците ни, се различавала коренно, както от папируса, така и от дървесната целулоза. Тя била направена от „смес от лен и коноп, или само от лен или само от коноп…“. Това се отнася и за първите 1 750 години, откакто се произвежда хартия. Преди малко повече от сто години е открит начин за получаване на нова синтетична хартия от химически обработена дървесна целулоза.

 

Според общоприетото схващане първата хартия била създадена от китайците през първи век от н.е., а за неин откривател се сочи Цай Лун от провинция Хунан, на север от Кантон. Най-старите документи, написани на хартия, са открити от археолози и се съхраняват в Британския музей. Те представляват будистки текстове, датиращи от 2^–ри и 3^–ти век от н.е. Тези и други ръкописни свитъци, някои от които на санскрит,  са анализирани от д-р Вийнер (Dr. Norbert Wiener) от Виена. „Неговото проучване доказва, че материалът, върху който са написани,  представлява смес от дървесна кора и стари, предимно конопени тъкани.“

 

Както може да се очаква, китайците са тези, които отпечатват първата книга за масово разпространение. Тя е наречена „dharani“ или в превод „молитвеник“, и е отпечатана през 770 от н.е. с помощта на медни плаки. Отпечатани са няколко хиляди екземпляра, като в „Музея на хартията“ са изложени някои непокътнати копия. Дард Хънтър (Dard Hunter), който изследва и пише за хартията през по-голямата част от живота си, анализира книгата, за да определи вида на използвания материал. Заключението му е следното: „Изследваната от мен хартия се състои изцяло от коноп (cannabis sativa) и е била използвана за светски нужди.“ Той установява, че хартията „има светъл жълто-кафяв цвят, който се получава, когато се използва неизбелен коноп.“

 

След като близо 500 години китайците запазват това изкуство за себе си, то се разпространява на изток в Япония и Корея и на запад – в Персия и Арабия. През 600 г. от н.е. достига Корея, а през 793 от н.е. – Багдад. Преди европейците да  усвоят производството на хартия от арабите изминават четиристотин години. Първата западна фабрика за хартия е построена в Испания през 1150 от н.е. от маврите, а втората – през 1276г. в Испания. През 1494 г. изкуството на производството на хартия най-накрая достига и Англия.

 

Според някои учени неграмотността и научното схващане за плоската форма на земното кълбо в Западна Европа се дължат именно на късното развитие на производството на хартия и книгопечатането. Няма съмнение, че това е наистина е така. През епохата на Средновековието, докато европейците все още се лутат в научни догадки и се опитват да дешифрират нечетливи документи, написани върху пергамент, арабите превеждат трудовете на Евклид, Птолемей, Аристотел, Платон и Хипократ. Гръцките класици не успяват да намерят път към Европа до падането на Константинопол през 1453 г.

 

В онази епоха Европа изнемогва под двойния товар на етническия фанатизъм и християнската параноя. „Фанатизмът, който кара християнския свят да отхвърля и унищожава всичко, което носи и най-малкия отпечатък на мюсюлманската култура“, води до отричането и на арабската хартия. Според християнските кръстоносци от онази епоха добрият мюсюлманин е само мъртвият мюсюлманин. Културното и религиозното противопоставяне между християнска Европа и ислямска Азия вероятно е причината за късното навлизане на производството на хартия и пушенето на коноп. Употребата на хашиш също се счита за отвратителен арабски навик.

 

До края на на 16^-ти век конопът дотолкова е завладял европейската култура, че мнозина се чудят как е бил възможен животът без него. Франсоа Рабле (1490-1553 г.) посвещава на това знаменито растение осем страници от класическото си произведение „Гаргантюа и Пантагрюел“: „Как може да се извади вода от кладенеца без него? Какво биха правили писарите, секретарите и писателите без него? Не биха ли изчезнали официалните документи и договорите за аренда? Дали не би погинало и благородния печатарски занаят?“

 

Въпреки че обикновено не се замисляме върху това, производството на хартия, коноп и лен изиграват също толкова решаваща роля за Индустриалната революция и колонизирането на Америка, колкото въглищата, стоманата и вълната. В провокативната си книга „At the Age of History“ Уилям Томпсън (William Thompson) посочва, че „индустрията  зависи от хартията точно толкова, колкото и от въглищата, и ако английската търговска гилдия не бе разполагала със средствата за предоставяне и контрол на огромните количества информация, които произтичат от търговската дейност, Индустриалната революция никога не би се състояла.”

 

The Great American Hemp Industry от Jack Frazier (1991 г.), стр. 49-52.

 

Източник: herbmuseum.ca