Джули Шнайдър, Джанет Лоерке и Тим Мулани

8 Април, 2013

 

Пазари на медицинска марихуана

 

За пръв път мнозинството от американци подкрепят легализацията на марихуаната. Търговските продажби на марихуана днес се равняват на $1.5 млрд. долара, а до 2018 година могат да се увеличат четири пъти. Понастоящем, 18 щата и Вашингтон, окръг Колумбия разрешават медицинска употреба.

 

Предприемачите имат високи очаквания към бъдещия  пазар на медицинска марихуана.

 

Брендан Кенеди и Майкъл Блу са добри момчета. Наистина. Те са банкери. Те са колеги от магистърската програма по Бизнес администрация на Университета в Йейл. Носят вратовръзки. И ако късметът им се съчетае с променящите се закони, те в известен смисъл ще се превърнат в наркобарони.

 

Кенеди, 40-годишен, и Блу – на 34, са в авангарда, борещ се да улови пазара на легална марихуана, който набира скорост още от миналата есен с легализацията  на канабиса в щатите Колорадо и Вашингтон. Те управляват един частен фонд в Сиатъл – „Приватиър Холдингс” (Privateer Holdings), проектиран да създаде голяма компания,  купувайки  по-малки компании, свързани с марихуаната.

 

След Вашингтон и Колорадо, бизнесът с канабис се разраства. Предприемачите се надяват до 2017 г. личната употреба да се легализира в 14 други щата. Изчислено е, че днешният легален пазар за $1,5 млрд. долара би нараснал четворно до 2018 г.

 

Обществото клони към подкрепа на легализацията. В една анкета на „Изследователски център Пю“ (Pew Research Center) публикувана наскоро, болшинството от американците (52%) гласуват в полза на легализацията, като това се случва за пръв път, откакто е започнало гласуването по темата през 1969 година.

 

Това, което е поразяващо е как плановете на много от бизнесмените стават все по-конвенционални. Вместо да подпомагат диспансерите за марихуана, инвеститори като „Приватиър” и „АркВю Груп” (ArcView Group), със седалище в Сан Франциско, се втурват да търсят консултативни фирми, софтуерни компании и застрахователни агенции, които да служат на новия пазар. Дори стратегията на „Приватиър” за сливането на малки компании, с цел формирането на една по-голяма, е позната – в традиционната практика на откупване на магазини тя се нарича „навиване” („roll-up”).

 

 

Само не споменавайте думата пред Кенеди, освен ако не искате да се изчерви. И забравете за тревата, ганджата, марихуаната. Кенеди използва научния термин канабис. А бизнесът с канабис е добър, казва той.

 

„Ние изграждаме първото all-inclusive име на марка в бизнеса с канабис,” обявява честно Кенеди. „И тя не включва Боб Марли или Greatful Dead (Greatful Dead – Американска музикална група бел. прев.).”

 

Шегата настрана, поразяващото нещо около новата златна треска – канабисът, е колко познато звучи на хора, които са свикнали да работят в технологичния бизнес.

 

Досущ както предприемачите от Силиконовата Долина, стартиращите с канабиса инвеститори, такива като Кенеди, Блу и изпълнителният директор на “АркВю” Трой Дейтън – чиято компания поддържа мрежа от главни инвеститори, свързваща компаниите с богати активисти – говорят колко голям и фрагментиран е пазарът и как в сравнително малкия брой легални бизнеси има недостиг на управление и апаратура, които са им нужни (извиняваме се, г-н Кенеди), за да уголемят индустрията. Това оставя полето отворено за хора, които могат да вложат капитал и опит, казват те.

 

Тази част е вярна. Най-добрият начин да изчислиш потенциалния размер на легалния пазар за канабис, започва с нелегалния пазар – който е някъде около $18 млрд. долара годишно, който америкаците понастоящем консумират, казва икономистът от Харвард Джефри Майрън. Търговският журнал Medical Marijuana Business Daily казва, че легалният пазар от $1.5 млрд. долара може да достигне $6 млрд. до 2018 година.

 

Предизвикателствата са безбройни. Някои са характерни за продажбата на продукт, който е все още нелегален в повечето щати. Но други са много обикновени, отчасти благодарение на бохемските корени на бизнеса.

 

„Това не е индустрия, която е натоварена с работен талант,” казва Джош Розен, бивш кредитен анализатор от Credit Suisse, който управлява групата MC Advisors, със седалище във Феникс. Групата подпомага компаниите за възобновяеми енергийни източници и експериментира с канабис. „Но икономиката е много подобна с тази на другите бизнеси. Можете да приложите анализа на Бизнес училището на Харвард.”

 

Трудно е да се определи точно колко хора се опитват да правят бизнес с канабис. Около 2 000 легални диспансера са отворени из Щатите, изчислява Крис Крейн, управител на консултативната фирма Front Advisors със седалище във Феникс. „Приватиър” и компанията на Дейтън са най-големите публично обявени групи от инвеститори. Има дори шепа обществени компании: най-ценната от тях – Медицинската Марихуана на Сан Диего, струва около $200 милиона долара.

 

Културното припокриване между бизнеса с канабис и останалите бизнеси се появява поради факта, че едни и същи хора се присъединяват към тях.

 

Адам Уигинс, член на инвеститорската мрежа на Дейтън, е продал поддържащата софтуерна компания Хероку на Salesforce.com за $250 милиона долара. Алън Валдес, председател на стационирания в Сиатъл Diego Pellicer — който планира отварянето на 24 магазина за канабис, като база за това, което той се надява, че ще се превърне в подобна на Харли-Дейвидсън лайфстайл марка — е директор на отдела за търговия на стоковата борса на DME Securities. Понякога той се появява по CNBC, като говори за стоковите акции. Кенеди, от своя страна, идва от една банка от Силиконовата Долина.

 

„Индустрията нарасна много откакто стартирахме през 2011 г.,” казва Крис Уолш, редактор на Medical Marijuana Business Daily. „Първоначално бяха активистите и хипитата. Сега наблюдаваме все повече зрели хора да инвестират в това за последните 2 години, като тенденцията набира скорост, особено през последните шест месеца.”

 

Други, замесени в бизнеса,  имат поглед върху политиката на индустрията, както и върху икономиката. Дейтън, например, е бил главен учредител на фонда на про-легализаторския „Политически Проект за Марихуана“ (Marijuana Policy Project) до 2010 г. Уигинс, който е в борда на ППМ казва, че те не са взаимно изключващи се.

 

„Почти всеки софтуерен продукт за който можете да се сетите е направен от някой, който се наслаждава на пушенето на канабис”, казва той.

 

НО ВСЕ ПАК Е РАЗЛИЧНО

 

Дори така, продаването на канабис е федерално престъпление — нещо, което се просмуква в бизнес разговорите като дим, който се носи изпод вратите на спалнята.

 

Много инвеститори, включително „Приватиър”, планират да намалят своите рискове като те самите не купуват и продават канабис, казват Кенеди и Дейтън. MJ Freeway Software Solutions помага на собствениците на диспансери за канабис да документират снабдителните вериги, което преди се считаше за доказателство за конспирации, докато Крейн ги съветва как да адаптират най-добрите практики за прозаични проблеми, като дизайн на магазина и политика на човешките ресурси от топ търговци на дребно като Old Navy.

 

Първата покупка на ‘Приватиър’ бил Leafly, един крещящ уебсайт и мобилно приложение, който разглежда 500 и повече сорта канабис, привличайки 2,3 милиона посетители месечно. Натовареният трафик позволил чрез Leafly да започнат продажбата на реклами. Някои помогнали на канабис предприемачи, които не могат иначе да си купят застраховка, тъй като повечето застрахователи считат, че техните бизнеси са прекалено рисковани, казва Патрик МакМанамон, управител на Кливландската застрахователна агенция Cannassure.

 

Хората, поставени в най-голям законов риск, разсъждават Кенеди и Блу, са собствениците на диспансерите на канабис, тъй като федералното правителство може да щурмува магазините и да конфискува инвестицията. Президентът Обама, чийто мемоари го обрисуват като обикновен пушач на канабис в дните от гимназията, каза през декември, че законодателната власт имат „по-голяма риба за ловене”, отколкото са рекреационните консуматори на канабис.

 

„Никога не сме виждали консултативна фирма да се превърне в мишена,” казва Крейн.

 

Цитирайки един меморандум на Правния Департамент (Department of Justice) от 2009 година, който гласи, че федералните законодатели не трябва да използват ресурси за преследването на бизнеси с канабис, които точно се подчиняват на щатските закони, Крейн казва, че би бил вън от опасност, ако обслужва само клиенти, които са лицензирани в своите родни щати. Но друг меморандум на Правния Департамент от 2011 г. гласи, че отглеждането на големи количества канабис, дори за магазините за медицинска марихуана, е все още нелегално, независимо, че федералните закони го позволяват. Министъра на Правосъдието Ерик Холдър каза пред Сенатския комитет миналия месец, че департамента все още работи върху своят отговор на новите закони на Колорадо и Вашингтон.

 

За Ейми Поинстеф и Джесика Билингслей, които управляват MJ Freeway, със седалище в Денвър и помагат на собствениците на магазините да следят ценните продукти от полето до касата, това е един валиден софтуерен пазар: те продават около 400 законни магазина в 16 щата с медицинска марихуана, правейки своята 2-годишна компания много печеливша.

 

Уигинс бил достатъчно впечатлен за да се съгласи да инвестира в MJ тази година. Техния софтуер илюстрира, че пазарите за канабис се държат като другите пазари — те ще станат по-интензивни откъм капитал, по-концентрирани и по-професионални, ако сметнем, че легализацията се разпространи, казва той.

 

 

„Определено съм капиталист,” казва той. „И оперативната технология изглежда винаги да е сферата, от където идва най-голямата промяна.”

 

ВСЕ ОЩЕ Е РИСКОВАНА СФЕРА

 

Нищо около бесните темпове на растеж на пазарите на канабис или дори бизнес стратегиите с „ръце долу от канабиса”, не е автоматичен победител.

 

Ясно е, че федералните могат да нанесат вреда на бизнеса. Дори стратегията за печалба от канабиса, без дори да се докосва, би могла да влезе в търкания със законите, които перат пари, ако тези услуги са купени с дивиденти от наркотици, казва професорът от Университета на Лос Анджелис, Калифорния (University of California, Los Angeles, UCLA), Марк А.Р. Клеймън, който съветва относно регулирането на легалните магазини за канабис в борда за алкохолните продукти на щата Вашингтон.

 

Съществува също голям шанс легалният пазар за канабис да не увеличи консумацията, както смятат предприемачите, казва Майрън. Колорадо и Калифорния вече са видели остра консолидация на магазини за медицинска марихуана, които са отворени от хора, които са мислели, че пазарът ще се разгърне по-бързо. Един референдум върху балотажа в Лос Анджелис през май ще ограничи броя на магазините за медицинска марихуана на 135. Внимателната регулация също може да навреди на един бизнес, който също като алкохолната индустрия, прави по-голямата част от печалбата си от малкото хора, които консумират прекалено много, казва Клеймън.

 

„За оценката, че има пари за правене, много от тях вече са направени от страна на нелегалните операции”, казва Майрън. „Представата, че ще има ново богатство е преувеличена.”

 

Бизнесът с канабис е пълен с хора, които не се интересуват от конвенционалното мнение, както и с пушачи на канабис, които са свикнали със законовия риск, казва Розен.

 

Уигинс смята, че софтуерната индустрия с отворен източник, която го е направила богат, е била като един „дългокос хипи-бизнес”. Рискът означава по-малка конкуренция, тъй като тези със слаби колена няма да скочат вътре, казва Розен.

 

Вземете например Билингслей, главния оперативен началник на MJ Freeway. 35-годишната майка живее в републиканския щат Джорджия, работи на едно от най-скучните места за бизнеса с наркотични вещества, които можете да си представите, и принципно изглежда като всеки друг собственик на малък бизнес, който е прекарал много години, правейки информационно-технологично консултиране. И все пак, тя получава своята собствена малка шумотевица от вземане-даване със съседите, стратегически разпространявайки новините за това, с какво се занимава за прехрана.

 

„Бях много предпазлива относно това,” казва тя, смеейки се. „Сега, когато се отегча от грижата за децата, аз просто пускам бомбата.”

 

Източник: http://www.usatoday.com/