Ако се отиде в отдалечените краища на нашата България, например в северозападните ѝ райони, все още може да се намерят живи възрастни хора, които помнят думата „гръсти”. Те ще ви кажат, че да – навремето много са се гледали гръсти. За лек, за дрехи, за животните, за каша. А вечер след работа мъжете са се събирали и са пушили цветовете на гръстите, смеели се и се разтоварвали от тежките трудови дни.

 

Ако ли пък ги попитате за марихуана – ще заразмахват ръце, ще заклатят глава и ще ви обяснят, че това е лошо, забранено и много-много вредно.

 

Нека се опитаме да се поразровим из етимологията на тези думи.

Гръсти всъщност не е нищо друго освен храсти.

 

Вероятният прото индо-европейски корен е *gerǝs- (Proto-IE), който в различните езици, с течение на времето и преселението на народите, е приел следните форми: Gestrüpp (др. арм.); gérro-n (др. гръцк.); *gar̂s-ia- (*gar̂s-iā̃) (Proto-Baltic). Коренът фигурира и в германските езици: *kirzá-n, *kirzú-z; *kárs=; *kársiōn (Proto-Germanic), но за да не потънем в лингвистичните дебри, нека видим най-близкото ни езиково семейство – това на славянските езици.

 

Според етимологичния речник на видния славист Макс Фасмер в славянските езици имаме следните примери: куст (рус.); кушч (укр.); kúokštas (лит.); gŕm (срб.) и др. Общият старославянски корен на думата е grъmъ.

 

Доста по-различен е казусът с думата marijuana.

 

Според оксфордския речник на английския език думата за първи път е описана през 1873 година от американския етнолог Хуберт Банкрофт, който е изследвал културите в Северна и Централна Америка. Според него думата се е появила в Мексико и произхожда от затворнически жаргон. На езика науатъл (един от ацтекските езици) „mallihuan“ означава затворник.

 

Всъщност популяризирането на тази дума се налага от Хари Джейкъб Анслингер – инициатор на всевъзможни забрани и може би най-видният прохибиционист в съвременната история. Хари подема мащабна кампания, целяща забраната на конопа, с всички възможни средства. С финансиране на федералното правителство, той разгръща пропаганда, в която представя билката като мощен халюциногенен наркотик, предизвикващ привикване и водещ до агресивно и антисоциално поведение. Но – тъй като не е лесно да се очерни в очите на хората конопът, който през цялата човешка история е бил всестранно полезно растение, включително и лекарствено – се прибягва до евфемизъм. Навсякъде започва да се говори не за коноп, а за марихуана – ужасен наркотик ползван от лошите мексикански престъпници за да стават зли и агресивни. Тъй като мексиканците така или иначе са недолюбвани от гражданите на САЩ, най-малкото заради подбиването на пазара на труда, посятото семе, със завидната помощ на федералнoто финансиране, се прихваща в съзнанието на хората. Мащабната пропаганда, която постепенно обхваща и целия свят, в крайна сметка довежда до подписването на Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., чрез която билката окончателно застава от другата страна на закона.

 

А всъщност марихуаната си е коноп.