Предполага се се че, тези загуби може би са част от самият патогенизис, тъй като могат да задълбочат различни цититиксични увреди които се контролират чрез канабиноидните сигнали, но основно чрез  ексцитотоксичност, както и чрез оксидативен стрес и активиране на глията.

Междинните и напреднали стадии на Паркинсон се характеризират с изразена дегенерация на  субстанция нигра и появата на основни симптоми на болестта на Паркинсон (например брадикинезия). Свързват се с повишаване на чувствителността на СВ1 и СВ2 рецепторите, а също и на ендоканабиноидните връзки на двата типа рецептори. Това обяснява двигателните затруднения типични за тази болест и възможността на СВ1 рецепторните антагонисти да отслабят брадикинезията, типична за болестта на Паркинсон. Като се има предвид добре доказаната възможност да намаляват ексцитотоксичността, притока на калций активирането на глията и в частност уврежданията от свободни радикали, които си взаимодействат при дегенерацията на невроните на субстанция нигра, някои канабиноидни агонисти се предполага, че действат като невропротективни молекули при болест на Паркинсон. Въпреки всичко, потенциалът на лекарствата на основата на канабиноиди при лечението на болест на Паркинсон е слабо изследван на клинично ниво, независимо от обещаващите предклинични доказателства.

Вземайки предвид важността на тези предклинични данни, необходимостта да се открият лечения за двигателни симптоми, които могат да се явят алтернативи на класическата допаминергична заместваща терапия и липсата на ефективни невропротективни стратегии при лечението на болест на Паркинсон, смятаме че е от особена важност да се продължат и развият изследванията, които обещаващо позволяват на тези молекули да преминат от сегашните предклинични доказателства към тяхното клинично приложение.

Цялото изследване на: ingentaconnect.com