Той е учен, а не рисков инвеститор. Моугли Холмс (Mowgli Holmes) мрази думата “връзки“ да се споменава по повод на работата му, която е…да създава връзки с хора от бизнеса с канабис. Именно това отвежда през ноември 2014 г. старши научния сътрудник от „Филос Байосайънс“ (Phylos Bioscience) в Портланд, Орегон, до Лас Вегас, за да посети бизнес конференцията и изложението за марихуана, които се провеждат там – и да изпуши един гигантски джойнт с истинска легенда от движението за канабиса – адвокат Дон Виртшафтер (Don Wirtshafter) от Охайо.

 

Холмс е получил надеждна информация, че Виртшафтер разполага с колекция от стотици антикварни аптекарски шишета, пълни със стари тинктури от канабис – остатъци от времето преди официалната забрана на марихуаната през 1937 г. след приемането на Закона за данъците върху марихуаната, който я криминализира. Холмс, 43-годишен специалист по генетика, защитил докторантура по микробиология и имунология в Колумбийския университет, има неистово желание да се сдобие с тези шишета – или поне с жизнеспособните ДНК проби, които могат да се открият в тях – за проект, който се е превърнал в делото на живота му: амбициозната задача да се проследи ДНК на всяка отделна разновидност на канабиса  в целия свят.

 

Това е борба, която може да промени почти всичко, което знаем за марихуаната. На този етап канабисът се отглежда „на тъмно“, продава се за развлекателна употреба и за медицински нужди с атрактивни етикети, които почти без изключение са подвеждащи. Когато Холмс завърши мисията си, ще може да избере произволна проба ДНК на марихуана и да я съпостави с най-солидната база данни за различните сортове канабис, съществувала някога, която внася невиждана прозрачност на пазара на марихуана – от плантацията до пункта за продажба.

 
Преди това обаче на Холмс му се налага още веднъж да пусне в действие връзките си.

 

 

Виртшафтер иска да се увери, че ученият пред него не е агент на „Монсанто“, облечен в овча кожа. Когато двамата се срещат в лобито на казино „Рио“, Виртшафтер вече знае за Холмс и неговия проект. Но най-добрият начин да се докажеш в света на марихуаната е прост и изпитан — палиш един джойнт. Така в последния ден от конференцията Холмс и неговия бизнес партньор – Нишан Караашик (Nishan Karassik), се озовават в хотелската стая на Виртшафтер, където, пушейки огромен джойнт, лъскат уличния си имидж с разкази от детството в меката на хипитата – Орегонския панаир. Седем седмици по-късно Холмс грабва лабораторната престилка и пинсетите си и се качва на първия полет за Кълъмбъс, Охайо.

 

 

Политическо унищожение

 

Холмс е израснал в Юджийн, малко градче в долината Уиламет в щата Орегон. Жители на градчето са консервативно настроени хора, потомци на дърводелски фамилии, както и крайни либерали, които увесват на верандите си знамена с цветовете на дъгата и призив за освобождаването на Тибет и се обличат в боядисани с боя тениски за пазара в събота. Холмс е учил в колежа „Васар“, специалност „Философия“, след което се връща в Орегон, за да свири на барабани в няколко рок банди в Портланд. След петгодишни такива занимания заминава за Ню Йорк, за да учи микробиология в Колумбийския университет.

 
По време на обучението си се занимава основно с вирусите, и по-специално – с изследване на вируса на ХИВ. Но когато се връща отново в Охайо, (на който през 2013 г. му предстои само след година да заеме четвъртото поред място в САЩ на щат, легализирал марихуаната за развлечение), пред Холмс се открива нов път за кариерно развитие: изследване на генома на канабиса. „Около това с бързи темпове се изгражда цяла нова индустрия”, казва той. И добавя, че „във всяка друга академична област са останали съвсем малки неизследвани кътчета. Почти е невъзможно да се открие нещо, върху което никой не е работил, а и конкуренция никога не липсва. Докато тук имаме цял жив организъм, за който на практика липсват систематизирани знания…. Това е нещо невиждано в науката – растение, което е било изолирано от всякакви научни изследвания.“

 
Да свърже кариерата си с изследването на марихуаната е риск за Холмс, макар че тревата е легална в Колорадо и Вашингтон. Дали ще продължат да го приемат сериозно като учен или ще остане завинаги „заточен“ в нишата на канабиса? Има и две важни пречки по пътя към целта: тъй като канабисът е нелегален на федерално ниво, единственият начин да се изследва законно е да се използва канабис, отглеждан от Националния институт по злоупотребите с наркотични вещества (National Institute on Drug Abuse) в Мисисипи. Тази трева е „с пословично лошо качество“, твърди Холмс, и за неговия проект е безполезна. Изследователите трябва да получат и одобрение от Агенцията на САЩ за борба с наркотиците (DEA) и Агенцията за храните и лекарствата (FDA). Университетите, които се финансират от федералния бюджет, не са склонни да позволят лабораториите им да се занимават по какъвто и да било начин с канабис.

 

Лабораторията на Холмс, заедно с 10-те си служители, наети на пълен работен ден, се помещава в Университета за наука и здравеопазване в Орегон (Oregon Health and Science University), който разчита на федерално финансиране. Но Холмс и Караашик, които са приятели от четиригодишни, са открили хитър начин да избегнат неприятностите със закона: те не се занимават с марихуана, а само с нейната ДНК. Що се отнася до собствената му репутация, Холмс казва: „хората дори вече не се подиграват с темата“. “Просто я подминават“, допълва той и отсича: „Даже не ми се говори за парите.“

 
Пробите са от цял свят, често придобити след увлекателни „експедиции“ в търсене на „скрити съкровища“, основно по информация, предавана от уста на уста. С проекти за генома на канабиса се занимават още две-три други лаборатории, но нито една от тях не е успяла да събере толкова много образци както „Филос“ (Phylos), а освен това повечето от пробите в тях са от лицензираните пунктове за продажба на марихуана, а не от естествени свободно растящи видове“, твърди Холмс. Той е събрал близо 2 000 образци досега, а 1 500 от тях е вписал в компютърна програма, която групира ДНК в клъстери и показва изображение, което прилича на съзвездие. Всяка точка представлява един сорт, а разстоянията и линиите между точките показват каква е връзката между тях.

 

Най-редките и ценни проби са стари и автентични — колекция от диворастящи видове, събрана от хербарии, музейни и лични сбирки в държави като Колумбия, Тайланд, Мексико, Афганистан, Индия, Уругвай, Намибия и ЮАР. След месеци „ухажване“, Холмс успява да убеди великите селекционери Дейвид Уотсън (David Watson) и Робърт Кларк (Robert Clarke) да му разрешат да взема проби от колекцията им в Амстердам. В момента се опитва да се добере до един сорт на 2 700 години от Северен Китай.

 
Холмс пристига в провинциалната бяла викторианска обител на Виртшафтер в окръг Атина, Охайо, в един слънчев и мразовит януарски ден, облечен в лабораторната си престилка, с кутия в ръце, в която има пинсети, скалпел, електронна везна, епруветки и сини гумени ръкавици. Бързал е за полета, затова е разполагал само с няколко часа, за да събере всичките си проби. “Времето никога няма да ти стига“, му казва Виртшафтер.

 

Виртшафтер се е сдобил с колекцията си от съпругата на бивш федерален служител. Тези стъкленици би трябвало да са унищожени след налагането на забраната, но безскрупулният държавен служител решава да запази огромна сбирка от тинктурите. Накарал жена си да обещае да не ги продава в срок десет години след смъртта му. Каквато и да е била логиката зад това желание,  колекцията на този човек е изключително ценна. През 80-те години на 19 век селекционерите са наясно с медицинските качества на канабиса, но не разполагат с необходимото съвременно оборудване, за да изучат активните му съставки. Независимо от това, към 20-те години на миналия век, по метода на опита и грешката производителите вече са започнали да отглеждат растения, които могат да компенсират предизвикващите параноя ефекти със седиращи такива, а марихуаната вече се продава свободно, изложена на аптекарските рафтове като лекарство, предлагано от големи фармацевтични компании. „Хората си нямат представа колко уважаван беше този бизнес, колко много утвърдени компании се занимаваха с него и на колко високо ниво бяха“, казва Виртшафтер. След това дойде забраната и „делото на милиони наши предци беше загубено заради лист хартия, съдържащ политическа директива. Ние се опитахме да зачеркнем напълно не само това растение, но и всяко познание за него.“

 

Когато Холмс вижда колекцията на Виртшафтер, изпада в екстаз. Там има стъкленици с хапчета, прахове и гъста лепкава черна остатъчна маса, смесена с опиум. На някои пише „афродизиак.“ На други е указано, че лекуват тревожност, безсъние, глаукома. Пред Холмс е една от най-добрите лични корекции на стара канабисова ДНК, които е виждал. “Джакпот“, казва си.

 

 

Родословна книга на тревата

 
Лабораторията, в която работи Холмс — “Филос Байосайънс” (Phylos Bioscience), е открита през 2014 г. Джесика Кристоф (Jessica Kristof), директор “Научни изследвания” в лабораторията, ботаник и биохимик, е натоварена с може би най-трудната част от начинанието на Холмс: да измисли начин за изолиране на ДНК от всяка налична проба. Това е изключително времеемък процес, защото за всяка субстанция се прилага различен протокол за изолиране на ДНК. Всяка от пробите на Виртшафтер трябва да се обработи по различен начин, за да се разградят веществата, които пречат на екстракцията на ДНК. „Старата ДНК в такива проби е силно фрагментирана”, казва тя. „В пробите има може би 1% процент канабисов материал и те вече са замърсени от различните стабилизиращи вещества, които са били добавени, за да се направи лекарство. Освен всичко друго, в лабораторните образци с години са се развивали бактерии на ешерихия коли и други микроорганизми.“ След като вече е проследена ДНК на 1 500 от пробите, нашето „съзвездие“ постепенно добива форма. „Това, което организацията „23andMe“ (бел. прев. – която проследява родствените връзки между хората чрез ДНК) прави за хората – казва Караашик – ние го правим за канабиса.“

 
След като организира информационната си база данни, „Филос“ ще я предаде на „Open Cannabis Project“ („Свободен проект за канабиса“) — неправителствена инициатива за създаване на архивна база данни, съдържаща всички сортове канабис, за да се гарантира, че те ще останат обществено достояние. По думите на Холмс като следваща стъпка се планира тестова програма, благодарение на която производителите и пунктовете за продажба на марихуана ще могат да поставят знак „сертифициран продукт“ на своята стока и така потребителите ще са по-добре информирани какво точно консумират и ще могат да коригират употребата си спрямо различните сортове. Робърт Десал (Robert DeSalle), който се занимава с геномика към Природонаучния музей на САЩ, си представя създаването на „родословна книга“ на различните сортове. „Това до голяма степен ще допринесе за легитимирането на цялата индустрия“, казва той. „В момента тази информация е по-скоро апокрифна.“

 
Тревата често се категоризира в две групи, по един крайно опростен начин – като „индика“ или „сатива“. От индиката на човек му се доспива, а сативата – напротив, повишава активността. Но това разделение се базира на остаряла информация. През 70-те години на 20 век теснолистите сортове „сатива“ поначало предизвикват силно изявено еуфорично действие, а широколистната „индика“ – седативно. Тези названия все още се използват за означаване на характеристиките на тревата, независимо дали даден сорт наистина принадлежи към вида „индика“ или „сатива“. „Хората говорят за сортове, които са подходящи за по-добър секс, повече наслада от храната или за игра с децата“, казва Холмс. „Някои сортове се препоръчват при артрит.“ Но тъй като в днешно време сортовете много често се класифицират погрешно, е почти невъзможно да сме сигурни, че сортът „Sour Diesel“, който сме използвали за облекчаване на мигрената си, ще бъде същият следващия път, когато ни потрябва. „Дори самите производители много рядко знаят какво точно отглеждат”, твърди Холмс. Щом бъде завършена, своеобразната генна карта според Холмс ще даде възможност за производителите да вникнат по-добре в процеса на отглеждане, а на потребителите – в продукцията.

 

Ученият се надява да разгадае и някои интригуващи мистерии. Известно е, че голяма част от употребяваната днес в САЩ марихуана произхожда от сортове, внесени контрабандно от Афганистан и Тайланд през 60-те години на миналия век, но и че в Америка е имало канабис и преди това, преди забраната. Откъде се е взел и какво можем да разберем чрез неговата история за пътищата на миграция на човечеството? Канабисът е едно от малкото на брой растения, получили разпространение по целия свят благодарение на хората през последните 10 000 години. Проследяването на неговата генетика би могло да ни разкрие неизвестна досега информация за това къде и кога са се преселвали хората.

 

Шеметни възможности. Дори да бъдат намерени отговорите на тези въпроси, това изглежда е само началото. Когато се сдобие с по-пълна картина на генетичния състав на канабиса, Холмс възнамерява да започне работа с производителите за създаване на стотици нови сортове с конкретни генетични характеристики. Популярният сорт „Blue Dream“ вероятно съдържа специфична комбинация от терпени — съединенията, на които се дължат вкусът и ароматът на растението — като е напълно възможно именно те да са пряко свързани с повишаване на енергийните нива у употребяващия например. А какво би станало, ако можеше да се отглежда нов сорт, който да има още по-силно действие в тази посока? Канабисът и в момента е растението с най-много хибридни форми в света. Но еволюцията му едва сега започва.

 

Източник: The Man Mapping The Cannabis Genome Is Changing The Weed Game