ХХ век определено не започва добре – разруха, войни, глад, прекрояване на границите и народите. Множество общества търсят начини да се стабилизират и да преодолеят тежките времена. Изнервени, слабообразовани маси народ се люшкат от крайност в крайност. Неумелите и неудачни мерки на правителствата само влошават и без това сложната ситуация.

Като следствие набират популярност и всячески идеи за насилствено управление на обществата, вървящи с насъскване на тези общества едно срещу друго или срещу вътрешен враг, а най-добре и двете. Печалните примери на Германия и Русия, като най-ярки представители на обхваналото света безумие, са известни на всички.

 

По същото време в много страни преминава вълна от забрани. Забранява се какво ли не, забранява се и алкохолът. Както обикновено се стига и до крайности: в САЩ, например, се забранява на цветнокожи да посещават определени места, а в Исландия бирата е била незаконна чак до 1989 година. Сухият режим в САЩ придобива световна известност и за онези времена до ден днешен се снимат епични филми. Разцветът на мафията се смята, че се е случил именно благодарение на сухия режим. Тенденцията придобива такава популярност, че движението за забрани получава отделно название – нарича се прохибиция или прохибиционизъм и достойно заема мястото си сред всичките други „-изми” от човешката история.

 

Особено ярките крайности, допуснати от хората, изтрайват не много. Сухият режим по света много бързо показа неефективността на тези методи. Малко изкарва и ултрадясната политика прилагана от Гeрмания. Много по-дълго се задържат крайно левите експерименти в съветска Русия, но и те завършват фиаското си с агонистично избухване на алкохолната забрана. Важна част от прохибиционистичната политика е и забраната на марихуаната.

 

Представяли сме вече единия от главните двигатели на световното забраняване и причините, които са го подтикнали към това. Очевидно е и несправянето на тези механизми в свободно и информирано общество. Известна е позицията на заместник-министъра на правосъдието на САЩ,  Андре Каспи, от 1924 година, който по повод сухия закон заявява: „Вместо да изчисти обществото, сухият закон го вкара в дълбока корупция. Той качи на трона и позволи да царува мафията”. Всички са чували за мненията на Санджай Гупта и Дейвид Нът – лекари, съветници и консултанти на САЩ и Великобритания.

 

Днес много общества и държави вече се отърсват от бремето на прохибиционизма и заемат рационални и балансирани позиции по отношение на марихуаната и нейното приложение за човешкото здраве. Само за последните години множество държави преразглеждат законодателствата си, а Израел и Англия даже си изчислиха и ползите за бюджета.