Initium

 

 

Често срещано и напълно обяснимо притеснение на хората относно канабиса е психоактивният му ефект. Нормално е – психиката е най-съкровеното нещо, което притежава всеки човек. Повечето хора са родени при съществуващото статукво – безпрекословна вяра в продаваните легално дроги и силен страх от нелегалните. Грубо казано: повечето хора спокойно приемат напълно непознати за тях лекарствени вещества или, да кажем, домашна ракия, но не и марихуана.

 

Нелегалният статус на растението и натрапваната с десетилетия аналогия с хероин все още държат хората нащрек.

 

От друга страна, липсата на личен опит, неизбежно кара хората да се опитат да разберат непознатото чрез сравнение с нещо познато. Всеки от нас е виждал пияни хора и самият е бил под опияняващото въздействие на алкохола и ако се вярва на родната статистика, то 90% от нас признават, че са се сблъсквали единствено и само с този психоактивен ефект. Съгласете се, че пиянството не е приятно нито като външна проява, нито като лично изживяване. Най-малкото заради липсата на спомени, срама от постъпките в нетрезво състояние и, не на последно място, заради последващия махмурлук. Освен това думата „пиянство” има общ езиков корен с думата опиати, а и по външни признаци опияненията си приличат. Това, което хората, станали жертва на пропагандата, рядко знаят е, че тетрахидроканабинолът (ТНС – психоактивното вещество в канабиса) по биохимични показатели се намира в групата на психеделиците и да се нарича марихуаната „опиат“ или „стимулант“ е некоректно и антинаучно.

 

Нещо още по-непознато

 

Групата на психеделиците обединява некласифицирани в другите описани групи психоактивни субстанции. Тоест, учените наричат „психеделици“ всички вещества, които не се поддават на точна и недвузначна категоризация.

 

Страхът от неизвестното, допълнен с масирана пропаганда, е довел и до страх от едно растение.

 

Растение, което човечеството е използвало през цялата си история. Същата тази пропаганда, некоректно обвързваща две толкова различни психоактивни вещества, въвежда още едно понятие, което също поражда страхове – „зависимост“. Благодарение на налаганите стереотипи, повечето хора получават в съзнанието си образ на изпосталял човек, с налудничав замъглен поглед и една-едничка мисъл в главата си: „Как да получи нова доза“… И така докато не умре в мъки от „злоупотреба”.

 

Подобен образ е налаган от църквата през 19 век върху мастурбацията и изобщо проявите на сексуалност. Достатъчно е само да си спомним за Оскар Уайлд, Алън Тюринг и множеството други хора, съсипани от човешкото невежество.

 

Днес всички знаем, че явленията имат положителни и отрицателни страни, а проблемът е изцяло нашето отношение към тях.

 

Същото е и с понятието „зависимост“. Хората често са склонни да подбират лесни отговори на сложни въпроси, без да се запознаят добре с проблема. Просто така е по-лесно. Същото е и със страха от „зависимостта“ – много по-лесно е, вместо да потърси отговори, човек да се отдаде на този страх и неволно да стане зависим от него.

Всъщност, човек е зависим през целия си живот:

Бебето е зависимо от майка си; детето е зависимо от възпитателите си; признатият за пълноценен човек е зависим от обществото и социалните правила; старецът е зависим от хората, които му помагат достойно да завърши своя път…

 

Целият ни живот е пронизан от неосъзнати зависимости, които не ни притесняват.

 

Страхът от зависимост е насочен основно към незаконните вещества и почти не се проявява срещу легалните такива. Малцина се притесняват от зависимостта към компютъра си, религиозните секти, телевизионната пропаганда, храната, добрия живот и т.н…. Дори с химическите зависимости не всичко е логично. Хората не обръщат особено внимание на изградени зависимости към антибиотици, транквиланти, храни с високо съдържание на мононатриев глутамат… Легализираните химически субстанции, предизвикващи привикване и зависимост, от друга страна, още по-малко притесняват хората.

 

Дори тежки вещества като алкохолът и никотинът не тревожат хората само поради факта, че се продават свободно. Въпреки че и алкохолът и никотинът са много по-близки до хероина като структура и като ефект, отколкото до конопа. Какво остава за такива вкусни вещества като шоколадите, дестилираните захари, кафето и други легални психоактивни субстанции?

 

Страхуваме се от канабиса, само защото е забранен?

 

Това е още по-странно, защото хората по правило са недоволни от правилата. Особено като се замислим с колко неразумни, а понякога и откровено смешни закони, е изпълнена историята на човечеството. „Жената не е равна на мъжа и не може да гласува“, „Хора с друг цвят на кожата не са хора“ – все примери от не толкова далечното ни минало. Горе-долу от времето на забраната на канабиса. Да, конопът е приет за страшен съвсем-съвсем неотдавна – през средата на 20 век. От хора изповядващи съответните убеждения. Какво да се прави – диктатурите и желанието за тотален контрол върху хората са били модерни през онези времена. Дълго и мъчително човечеството се отърсва от идеологията на омразата и царуващото невежество. Днес, чрез интернет, всеки може да получи информация и все по-малко остават жертвите на насочената пропаганда. Хилядите медицински изследвания са достъпни за всеки и е все по-трудно хората да бъдат държани в невежество. Светът осъзна своята грешка и бърза да я поправи. Великобритания и Израел – през 80-те, Северна Америка  – през 90-те, цяла Западна Европа  – в началото на 21 век. Последваха ги смятаната за изоставаща Южна Америка, сега вече и Африка… Какво още чакат българските чиновници?

 

В България още се изповядват няколко митологични страха.

 

следва продължение