Становище относно проекта за национална стратегия за борба с наркотиците (2014 – 2018г.)

 

Изготвено от Калин Апостолов Ангелов, представител на „Движение Промена”, оправомощен и от името на: „Рестарт – пациенти и експерти за медицинския коноп“ и „Медицинска марихуана – България“

 
До Венда Зидарова, Държавен Експерт, Секретар в НСНВ Отдел „Наркотични вещества“ Дирекция Лекарствени продукти, медицински изделия и наркотични вещества“

 

Министерство на здравеопазването

 

Становище относно проекта за Национална стратегия за борба с наркотиците (2014 – 2018г.)
Изготвено от Калин Апостолов Ангелов, като представител на „Движение Промена”
До
Венда Зидарова, Държавен Експерт, Секретар в НСНВ Отдел „Наркотични вещества“ Дирекция Лекарствени продукти, медицински изделия и наркотични вещества“
Министерство на здравеопазването
Резюме на исканията и предложенията
1. Относно начина на обществено обсъждане на проекта за
стратегия, ние настояваме да бъде проведена открита дискусия,
максимално отворена към заинтересовани участници и медии, на
която, очи в очи, да се обсъди текстът на стратегията.
2. В стратегията да бъде записано изрично, че през този петгодишен
период ще третираме конопа/марихуаната като отделно
обособено наркотично вещество.
3. В стратегията да се предвидят задачи към институциите, които
в сътрудничество с неправителствените организации, да
започнат изследване на чуждия опит – медицински и регулаторен –
в ползването на Конопа за медицински цели. Задача на това
изследване да бъде създаване на законодателна рамка, която да
позволи изследването на възможностите за ползване на конопа за
медицински цели.
4. В стратегията да се запише, че Министерски съвет, във връзка с
принципите на сътрудничество с представителите на
гражданското общество, ще инициира промени в ЗКНВП, с оглед на
които членове на НСНВ да бъдат и представители на
гражданското общество, като ще се отчита разнообразието на
позиции по проблема.
5. В стратегията изрично да се посочат като водещи принципите на:
– Върховенство на закона;
– Зачитане на правата на човека;
– Балансиран и интегриран подход;
1. С имейл, получен на 31.10.2013 г., бях поканен от г-жа Венда
Зидарова, в качеството си на представител на „Движение Промена“, да
взема отношение по изпратения проект за Национална стратегия за борба с
наркотиците (2014-2018) (по-долу Проекта), заедно с План за действие към
същия (по-долу Плана)
2. След обстойното ми запознаване с тях и след проведена дискусия с
членовете и симпатизантите на „Движение Промена”, с учредителите на
организациите „Рестарт – пациенти и експерти за медицинския коноп“ и
„Медицинска марихуана – България“ 1, бях оправомощен да изготвя
настоящото становище от името на всички.
Искане за провеждане на открита дискусия при приемане на
стратегията
3. Първото искане, което поставяме, е във връзка с начина на
провеждане на обществения дебат по приемане на стратегията. Надяваме
се настоящите писмени бележки да не са единствената част от нашето
участие в създаването на стратегията.
4. Настояваме, във връзка с прокламирания принцип и изискването
за максимална откритост, при приемане на настоящата стратегия,
обсъждането ѝ да не остане единствено и само на писмено ниво, а да бъде
проведена открита дискусия, максимално отворена към заинтересовани
участници и медии, на която очи в очи да се обсъди текстът на стратегията,
за да може свободно да зададем всички интересуващи ни въпроси.
Общи критики към Проекта
5. Един бегъл поглед върху Проекта представя една нелицеприятна
негова характеристика: Текстът на Проекта, в по-голямата си част, повтаря
дословно текста на Стратегията за борба с наркотичните вещества (2009-
2013) (по-долу Стратегията). Това повторение е особено видно в частта от
Проекта, наречена „Анализ на ситуацията“.
6. Тази съпоставка кара четящия да си помисли, че за авторите на
Проекта за национална стратегията между 2009 и 2013 светът като цяло и
1 И двете организации са в процес на регистрация по ЗЮЛНЦ
проблемът с наркотичните вещества в частност – не е помръднал, и нищо
ново или различно не се е случило.
7. Желая да изразя дълбокото си несъгласие с един такъв поглед към
проблемите, с които се занимава Проектът за национална стратегия.
8. Втората обща критика към Проекта е фактът на пълна липса на
референции в неговия текст. В целия текст има една единствена бележка
под линия, с която ни се напомня за съществуването на трите конвенции на
ООН, които се занимават с Наркотичните вещества.
9. Подобен начин на изготвяне на важен политически документ,
какъвто е стратегията по чл. 11 т. 1 от ЗКНВП2, влиза в остро противоречие
с прокламирания от Стратегията „подход основан на доказателства“.
Липсата на каквито и да е позовавания към източници в Проекта не
позволява изследването на изходната и на аналитичната база на авторите
на Проекта. Това прави всякаква научна критика невъзможна, а самия
Проект скучен, голословен и пожелателен.
Специфични критики към Проекта
10. Аналитичната част на Проекта е изключително слаба. В нея се
цитират някакви данни, но опит да се отговори дори на най-очебийни
въпроси липсва.
11. Така например, Проектът ни казва, че „по обобщени данни от
проучвания през периода 2010-2012 година общо около 560-570 000
български граждани от 15 до 64 години поне веднъж в живота си са
употребили някакво наркотично вещество.“ В сравнение с данните от 2007 г.
това е увеличение с 210 000 души3. По долу Проектът ни казва, че
„увеличението на употребата поне веднъж в живота в сравнение с 2003 г. е
30-40 %.“
12. Причините за това увеличение не се анализират по никакъв начин
в Проекта.
13. За нас обаче тези резултати могат да се окачествят единствено
като Провал на предходните стратегии и на Националната политика по
отношение на наркотичните вещества като цяло. Това усещане за провал се
2 Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (посл. изм. ДВ. бр. 68 от 2 Август 2013)
3 Виж данните от аналитичната част на Стратегията от 2009, съгласно която през 2007 г. за тази група
резултатите са били между 345 000 и 360 000 човека.
подсилва допълнително и ако съпоставим резултатите от нашата политика
по отношение на дрогите с тези на държави възприели различни подходи
към проблема.4
14. Допълнително, в тези статистически данни липсва каквато и да е
диференциация на наркотичните вещества. Това не позволява да
изследваме резултатите от различните дейности, свързани с прилагането
на Стратегията. Не може да съпоставим резултатите от дейностите в двете
области на Стратегията – „намаляване на търсенето“ и „намаляване на
предлагането“.
15. В Проекта няма ясна дефиниция на понятието „проблемна
употреба“. Когато говори за намаляване на търсенето, Проектът разсъждава
за хората като за пациенти. Посочва се някаква бройка на открити места по
програми за лечение и рехабилитация. Не става ясно обаче – това ли са
употребяващите дроги, които окачествяваме като „проблемни“. Ако е така,
на фона на повече от половин милион българи, употребили наркотик в
живота си – петстотин преминали през обществените програми на година
(0,1%) – не е особено впечатляващо число. Това допълнително се подсилва
и от факта, че сред тези петстотин души годишно са включени и
пациентите със зависимост към алкохол – вещество, което не се регулира
от ЗКНВП и не се включва към статистическите данните за лицата,
употребяващи наркотични вещества у нас.
16. Нещо повече, в Проекта на няколко пъти се споменава изрично, че
„най-масово използваният наркотик е марихуаната“ 5 ; че „нейната
интензивна употреба нараства”6. Очевидно, това означава, че реакциите на
репресия срещу това вещество отнемат най-много сили и ресурси. Когато
обаче се говори за здравните последици от употребата на наркотици7 или
за пациенти минали през програмите за рехабилитация8 – за марихуана не
се говори.
17. Стратегията не споменава нищо за дебата, който се провежда в
другите държави, относно медицинските качества на конопа, както и за
различните други политики, които съществуват по отношение на
марихуаната. За създателите на Проекта, международното сътрудничество,
4 Виж за резултатите на Португалия след десетгодишно приложение на стратегията ѝ за борба с дрогите
http://www.cato.org/publications/white-paper/drug-decriminalization-portugal-lessons-creating-fairsuccessful-
drug-policies (последно посетено на 09.11.2013)
5 Виж стр. 5 от Проекта
6 Виж стр. 6 от Проекта
7 Виж стр. 6 от Проекта
8 Виж стр. 10 от Проекта
което да ни помогне да усъвършенстваме законодателството си по
отношение на дрогите, не съществува.
18. Нещо повече, четейки Проекта, човек остава с впечатлението, че
политиката по отношение на дрогите у нас е безспорна и цари всеобщо
съгласие по нейните принципи. Видно е обаче, че през последните 10
години сред гражданското общество у нас има гласове на множество
несъгласни. Все повече в медии, социални мрежи и тихо, под сурдинка,
дори сред държавни служители, се говори за необходимост от реформа.
19. Тези гласове обаче – гласовете на опозицията – не са представени
по никакъв начин на ниво „правене на политика”. В НСНВ присъстват
представители на всякакви министерства, но не и представители на
гражданското общество, с позиция, различна от тези на държавните ни
служители.
20. Накрая, Проектът за национална стратегия подчертава нуждата от
подготвени кадри. Не е тайна обаче, че днес много (да не кажем повечето)
кадри в тази област са трагично некомпетентни; те не владеят дори крайно
необходимите за целта чужди езици, поради което не са запознати с
основни документи на правителства и организации в развитите страни.
Проектът за Национална стратегия не предлага никакви мерки за решаване
на този остър проблем, като съществуването на този проблем дори не се
признава.
21. В заключение, считаме този подход към изготвяне на стратегията
за проблемен. Той не позволява да проверим какви в действителност са
резултатите от нашата политика по отношение на дрогите9; какво целим и
какво постигаме; колко изразходваме в нея и т.н.
Искания към Проекта
22. Съзнавайки фундаменталността на посочения проблем,
настояваме през следващия период на действие на Стратегията да се
опитаме отговорим на два въпроса:
Защо най-разпространеното наркотично вещество у нас –
Конопът/Марихуаната – създава най-малко здравни проблеми?
9 Тук трябва да се отбележи, че прави впечатление липсата на данни от Министерство на вътрешните
работи, което зее от целия Проект за стратегия. Това не трябва да остава неотбелязано.
Каква част от ресурсите, които разходваме за борба с дрогите, отиват
за борба с конопа/марихуаната?
23. За да се отговори на тези въпроси предлагаме в Националната
стратегия да бъде записано изрично, че през този петгодишен период ще
третираме конопа/марихуаната като отделно обособено наркотично
вещество. Това на първо място означава, че при събиране на статистически
данни конопът/марихуаната трябва да се обработва отделно от всички
останали наркотични вещества. Необходимо е да се изследва и броят на
полицейски интервенции и на съдебни производства свързани с конопа.
Получените резултати следва да могат да се съпоставят с реалните вреди
нанесени от конопа върху общественото здраве, т.е. да се изследва броят на
лицата потърсили помощ във връзка с употребата на коноп/марихуана.
24. В Проекта не се споменава нищо за развитието на политиките в
областта, които се провеждат в другите държави. Не се отчита
разразяващата се все по-силно дискусия относно възможностите конопът
да бъде употребяван в медицината. В Европа, медицинската употреба на
конопа е призната в Холандия, Финландия, Израел, в части от Федерална
Република Германия, във Франция, Испания, Чехия, Белгия, Португалия и
др. Същевременно, в повечето държави на ЕС конопът се третира
специално – като отделено НВ, нуждаещо се от специфично разглеждане
различно от всички останали НВ като държането и съхранението до
определени количества не се преследват, което важи с още по-голяма сила,
когато става въпрос за медицинска употреба10.
25. Предвид на изложеното, необходимо е в стратегията да се
предвидят задачи към институциите, които в сътрудничество с
неправителствените организации да започнат изследване на чуждия опит –
медицински и регулаторен – в ползването на конопа за медицински цели.
Целта на това изследване да бъде създаване на законодателна рамка, която
да позволи изследването на възможностите за използване на конопа за
медицински цели11.
26. В Националната стратегия следва изрично да се запише, че
политиката на Република България в областта на борбата срещу
злоупотребата с наркотични вещества ще се основава и на принципите на:
10 Виж http://www.emcdda.europa.eu/countries за информация Австрия, Белгия, Дания, Естония,
Великобритания, Чехия, Португалия, Испания, Германия, Франция
11 Във връзка с участието ми в Работна група създадена със Заповед № РД – 09 – 171/25.09.2012 на
Министъра на здравеопазването, е изготвено предложение в тази насока, което за да не повтарям
прикачвам като Приложение № 1 към настоящото Становище.
– Върховенство на закона;
– Зачитане на правата на човека;
– Балансиран и интегриран подход;
За нас е необяснимо изключването на тези принципи от проекта, още
повече че същите са част от сега действащата Стратегия.
27. В Националната стратегия следва да се запише: „Министерски
съвет, във връзка с принципите на сътрудничество с представителите на
гражданското общество, ще инициира промени в ЗКНВП, с оглед на които
членове на НСНВ ще бъдат и представители на гражданското общество,
като ще се отчита разнообразието на позиции по проблема.