Проф. Лестър Гринспун, Катедра по Психиатрия, Харвардски Университет

Когато започнах да изследвам марихуаната през 1967 г., нямах съмнения, че тя е много опасна дрога, която за нещастие се използва от глупави млади хора, които не слушат или не разбират предупрежденията за опасността от нея. Целта ми бе да определя научно природата и степента на тези опасности. През следващите 3 години, докато преглеждах научната, медицинска и друга литература, възгледите ми започнаха да се променят. Стигнах до разбирането, че, както на много хора в страната, са ми промивали мозъка. Вярата ми в опасността от марихуаната имаше малко реални основания. Към момента, в който завърших проучванията си за книгата, се убедих, че канабисът е значително по-малко вреден от тютюна и алкохола, най-използваните легални дроги. Книгата ми излезе през 1971 г., а заглавието „Нов поглед към марихуаната” (Marihuana Reconsidered) отразяваше промяната в мнението ми.

По това време наивно вярвах, че след като хората разберат, че марихуаната е доста по-малко вредна от легалните дроги, те ще приветстват легализацията и. През 1971 г. уверено предсказвах, че в течение на десетилетие канабисът ще е легален за пълнолетни. Все още не бях разбрал, че нелегалните дроги са нещо специално. Те не винаги правят ирационални хората, които ги използват, но със сигурност правят ирационални много от хората, които не ги употребяват. Вместо да направим марихуаната легална за възрастни, ние продължихме да криминализираме милиони американци. Около 300000, най-вече млади хора, се арестуват за марихуана всяка година, а политическият климат е така тежък, че стана трудно да се обсъжда марихуаната открито и свободно. Мога да кажа, че сме в нещо като психофармакологичен маккартизъм.

Въпреки нелегалността на марихуаната и предразсъдъците против нея, голям брой американци продължава да използва редовно канабис. Някога смятано да младежко непослушание и израз на бунтарство, днес пушенето на марихуана е често срещано сред възрастните. Милиони са пушили марихуана години наред и мнозина от тях продължават да го правят до края на живота си. Те са убедени, че не вредят на другите, нито на себе си, колкото пушачите на цигари или пиещите алкохол.

Повечето потребители, всъщност, вярват, че марихуаната подобрява живота им – нещо рядко обсъждано в печатен текст. По време на проучването си, продължило повече от две десетилетия, прочетох много (повечето безсмислици) за потенциалната вреда от канабиса, но твърде малко за ползите от него. Тези ползи имат няколко различни аспекта, но медицинската употреба е една от най-важните, въпреки че често е пренебрегвана. Стигнах до заключение, че, ако някоя друга дрога бе разкрила подобен лечебен потенциал, комбиниран с толкова добре документирана безопасност, професионалистите и публиката биха се заинтересовали много повече. Но репутацията на канабиса, предимно незаслужена, като опасна рекреационна дрога и законовите ограничения направиха медицинската употреба и изследванията и трудни. Като резултат, медицинската общност е неграмотна по отношение на канабиса и се превърна едновременно в агент и жертва на разпространените заблуждения и плашещи митове.

Това, което следва, е най-вече книга с истории, защото повечето от данните за медицинските свойства на марихуаната са именно такива. Някой ден системното пренебрежение на изследователстака общост ще бъде излекувано и авторите на книги за медицинската употреба на марихуаната ще могат да приведат обширна клинична литература. Джеймс Бакалар и аз се надяваме да преобърнем предразсъдъците, да премахнем неграмотността и да проправим път към тези изследвания, като изложим известните и потенциални терапевтични приложения на това забележително вещество.