Дефиницията, която IASP (International Association for the study of pain – Международна асоциация за изучаване на болката) дава на болката, е следната:
Болката е неприятно сетивно и емоционално преживяване, свързано с актуално или потенциално увреждане на тъканитe или описано в условията на такова увреждане.
Невъзможността за вербален контакт не отхвърля възможността човек да изпитва болка и да има нужда от лечение. Болката е винаги субективна. Всеки човек научава значението на думата чрез преживяванията, свързани с наранявания през ранните детски години. Стимулите, които причиняват болка са отговорни за увреждане на тъканите. Съответно, болка е преживяването, което свързваме с действително или потенциално увреждане на тъканите. Болката е усещане в част или части на тялото, но също така е винаги неприятна, следователно е и емоционално преживяване. Преживявания, които приличат на болка, но не са неприятни, например убождане, не трябва да се наричат болка. Много хора съобщават за болка при липса на увреждане на тъканите или вероятна патофизиологична причина. Причините за това обикновено са психологически.
Болката, която преминава бързо, е остра, а тази, която продължава дълго време – хронична. Разликата между остра и хронична болка се базира на интервала от време след появата на болка – двата най-често използвани интервала са 3 и 6 месеца. Алтернативна дефиниция на хронична болка (която не се базира на времевия интервал) е: болка, която продължава по-дълго от очаквания период на изцеление.
Видове болка:
- Алодиния. Болка в резултат на стимул, който обикновено не предизвика болка.
- Каузалгия. Силна пареща болка, възникваща при увреждане на периферен нерв.
- Невралгия. Силна болка, разпространяваща се по хода на ствола на нерв.
- Невропатична болка . Невропатичната болка е комплексно хронично болково състояние, което обикновено е свързано с нараняване на тъканите (травма) или възпаление. Състоянието се дължи на увреждане на нервите окончания, при което се предават сигнали към центъра на болката. Това променя функциите на нервите на засегнатото място и участъка около него.
Невропатията може да е периферна (диабет, херпес зостер) или централна (увреждане на гръбначния стълб).
- Ноцицепция. Процес на превръщане на болковите стимули в нервен импулс.
- Ноцицептивни неврони. Централни или периферни рецепторни неврони, които могат да превръщат болковите стимули в нервен импулс.
- Ноцицептивна болка. Болката, която възниква от увреждане на не-нервна тъкан и се дължи на активиране на ноцицептивни рецептори. Тези рецептори са неврони на периферната или централна нервна система, които са в състояние да разпознават болковите стимули, които се получават при увреждане на тъканите и да ги трансформират в нервен импулс. За разлика от невропатичната болка, ноцицептивната не е свързана с увреждане на нерви, а на тъкани.