Първоначалната хипотеза на авторите на най-новото изследване на връзката между канабиса и мозъка е била, че дългосрочната употреба на канабис води до свиване на някои области в мозъка. Установява се обаче точно обратното – обемът на сивото вещество на участниците не намалява след четири години „усилена“ консумация на канабис, а една от частите в мозъка на пушачите се е свила по-малко в сравнение с неупотребяващите канабис.

 

Холандските изследователи решават да анализират противоречивите заключения на учени, които твърдят, че мозъкът на пушещите трева е с различен размер, било то по-малък или по-голям. Някои от тези проучвания на моментното състояние изучават обема на мозъка на извадка от пушачи и го сравняват с данни за непушачите. При проучванията на моментното състояние се застъпва само даден момент от време и в повечето случаи не може да се докаже причинно-следствена връзка. За да могат да стигнат до надеждни изводи, холандските учени решават да проведат дългосрочно проучване, за да видят как консумацията на канабис повлиява мозъка за определен период от време.

По време на експеримента изследователите извършват регулярно ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на 33 пушачи на марихуана и на контролна група от 43 души. Участниците стартират на средна възраст около 20 години и остават в проучването средно до 24-годишна възраст. Много от тях отпадат от експеримента или са изключени от изчислителните данни, но извадката остава достатъчно голяма, за да се направят съществени изводи.

Въз основа на резултатите учените стигат до заключението, че пушенето на канабис „в края на юношеството и началото на зрелостта не изменя морфологията на сивото вещество“. Не се наблюдава намаляване на обема му, но моментните проучвания все пак показват, че сиво вещество в медиалния темпорален лоб на употребяващите канабис е по-малко. Изглежда, че голяма част от пушачите са започнали проучването с малко по-малък медиален темпорален лоб. Не се знае обаче дали канабисът е причина за намаления обем или пък намаленият обем повишава вероятността от употреба на канабис.

Изненадващо изследването е установило, че малкият мозък на пушачите на марихуана е по-голям. Малкият мозък (област в задната част на мозъка, който отговаря за двигателния контрол, координацията, езика и т.н.) се свива с възрастта. Изглежда, че канабисът може по някакъв начин да предотврати свиването.

Основното ограничение на това проучване е, че изследователите не са могли да наблюдават мозъка на подрастващите, когато са започнали да пушат трева, защото изследването е проведено, след като те вече са станали редовни пушачи. Това може да наведе на мисълта, че пушенето на канабис в ранна възраст е причинило свиване на някои области в мозъка по време на развитието му, но не е ли възможно мозъкът им да е бил бил такъв от самото начало?

Проучване, публикувано през октомври 2015 г. въз основа на данни от Human Connectome Project (мащабно мултинационално проучване за разкриване на връзките между всички неврони в мозъка), показва, че не канабисът е причина за мозъчните аномалии, а генетиката. Анализирани са ЯМР на двойки близнаци, при които единият близнак е пушел трева, а другият – не.  Установява се, че ако пушещият трева близнак има по-малък медиален темпорален лоб, другият близнак, който не пуши, също има такъв.

 

Независимо от това изследване, други проучвания показват, че пушенето на канабис по време на ранното юношество може да окаже отрицателно въздействие върху бялото вещество в мозъка. „Възрастта на започване“ обаче има огромно значение за сериозността на смущенията. Въпреки че хроничната употреба на канабис може да не окаже значително отрицателно въздействие върху познавателните способности на възрастните, подрастващите не трябва да пушат, за да не увредят мозъка си, който е в процес на развитие. Не само канабисът е в този списък – никотинът, алкохолът, кофеинът и много предписвани с рецепта лекарства също могат да нанесат физически и психически  вреди при децата и юношите.