Защо казино-милиардер пречи на пациентите да получат достъп до медицински канабис?
Историята сякаш се повтаря и светът отново има своя Хари Енслингер – човек готов да трупа състояние за сметка на останалите хора и въпреки мнението на науката и експертите.
Особено гротескно е, че милиардерът Шелдон Еделсон е натрупал богатството си, възползвайки се от една от най-страстните зависимости на хората – хазарта.
Самият Шелдон волно или неволно е станал жертва на мита за т.н. „входна врата” – това е нелогично вярване, което разменя причинно-следствените връзки с манипулативна статистика и твърди, че всеки опитал канабис непременно се стреми да опита и хероин, като в следствие загива в мизерия от свръхдоза. Пропагандната машина от началото на миналия век, подплатена с милиардите на бизнесмена е попречила на хилядите пациенти във Флорида да имат съвременно, екологично и на практика лишено от странични ефекти медицинско средство.
Истината е, че г-н Еделсон е загубил едно от децата си благодарение на хероина и се бори за спасяването на другия си син. Над половин век светът преглъща една лишена от логика и научна обосновка лъжа, на която се хваща и милиардерът. Иронията е в това, че Еделсон е натрупал капиталите си, ползвайки друга човешка слабост – зависимостта към хазарта. И въпреки, че световната наука отдавна разглежда зависимостите като социален феномен, г-н Еделсон (точно както г-н Енслингер преди малко по-малко от век) се втурва да воюва срещу едно доказано полезно растение. Вероятно милиардерът е бил подведен от общата заблуда, че хората зависими от хероин на въпроса: „кой е първият нелегален наркотик, който сте опитали” отговарят „канабис”. По този начин, некоректно зададеният въпрос в съчетание с нежеланието за критично мислене довеждат до половинвековна борба на човечеството с последствията, вместо хората да се вглеждат в причините за зависимостите.
Защо всички, опитали канабис все още не са преминали на по-тежки дроги – след като вратата е „входна”?
И дали влияние върху изграждането на зависимостите имат и легалните дроги – са все въпроси, които изискват желание за мислене, а не просто сляпа вяра в столетни митове.
Но ако преди сто години на Хари Енслингер му е било необходимо просто да даде директива на основните информационни медии (контролирани изцяло от правителството), то в днешно време е много по-трудно да се манипулира свободата на разпространение на информацията, било само в интернет.
В действителност, това популярно заблуждение има причини за появата си, но тя не е в неудържимия стремеж след канабиса непременно да се опита мощен опиат. Истината е, че на неукрепналите детски мозъци (а именно те най-често стават жертви на кварталните дилъри), рано или късно им се предлага от дилъра „стафче” вместо „козче”, защото дилърът наистина добре знае разликата между двете тъй равнопоставени пред закона дроги.
И превенцията, за да е ефективна – трябва не да използва остарели и отдавна разобличени лъжи, а да разяснява разликите и вредите на всички, без изключение, психоактивни вещества (включително и смятаните за невинни легални дроги като: кафе, алкохол, никотин…), както и да дава вярна информация за влиянието им върху все още развиващите се и неукрепнали детски мозъци.
Децата, трябва да бъдат информирани, а не лъгани с поредния средновековен лов на вещици, а пациентите в никакъв случай не бива да бъдат лишавани от едно доказано полезно растение!