Д-р Мануел Гусман
Канабиноидите – активните съставки на Cannabis Sativa и техните производни – имат палиативен ефект при пациенти с рак. Те предотвратяват гадене, повръщане и болки, стимулират и апетита. В допълнение, има неоспорими доказателства, че тези съединения потискат растежа на туморните клетки в клетъчни и тъканни култури, както и на животински модели чрез модулиране на ключовите пътища на клетъчната сигнализация . Канабиноидите обикновено се приемат добре от човешкия организъм и нямат генерализирания токсичен ефект на конвенционалната химиотерапия. И така, могат ли канабиноидите да се използват за развитие на нова противоракова терапия?
Конопеното растение Cannabis Sativa произвежда около 60 уникални съединения, наречени канабиноиди. Въпреки че фармакологията на повечето канабиноиди е неизвестна, е общоприето, че Δ9 – тетрахидроканабинола (THC) е най-важният, поради високата си активност и голяма концентрация в канабиса. Други канабиноиди са: Δ 8-THC, който е почти толкова активен, колкото Δ9-THC ( но е в по-ниска концентрация в растението), канабинол и канабидиол. ТНС проявява разнообразни биологични активности чрез имитиране на ендогенните субстанции – анандамид и арахидоноилглицерол (ендоканабиноиди), които активират специфични канабиноидни рецептори. Ендоканабиноидите, както и техните растителни аналози, проявяват физиологичната си активност, като се свързват с два типа рецептори – СВ1 и СВ2. СВ1 рецепторът е представен в изобилие в главния мозък, особено в отделни негови зони, участващи в контрола на различни функции (контрол на двигателната активност, паметта и познанието, емоциите, сетивните възприятия, вегетативната и ендокриина функция). СВ1 рецепторът е представен и по периферните нервни окончания, тестисите, окото, съдовия ендотел и далака. СВ2 рецепторът е представен почти изключително в клетките на имунната система (В лимфоцити, Т лимфоцити и макрофаги) и в тъканите на имунната система (сливици, далак, лимфни възли).
Палиативни ефекти на канабиноидите
От началото на 70-те год. за канабиноидите е известно, че имат палиативни ефекти при онкоболните. По тази причина, макар и ограничено, те се прилагат при пациенти. Молекулярните механизми на установените и вероятни приложения на канабиноидите, като палиативни медикаменти при онкоболни, все още не са напълно изследвани.
Инхибиране на гаденето и повръщането
Продължителното гадене и повръщане са опустошителен страничен ефект, който често придружава химиотерапията, назначена на онкологично болни пациенти. Този страничен ефект може да бъде толкова тежък, че някои пациенти спират химиотерапията, въпреки че тя е животоспасяваща за тях. Когато гаденето и повръщането са чести, се назначават медикаменти за облекчаването им както преди, така и след химиотерапия.
Канабиноидите имат антиеметично действие. СВ1 рецепторите са представени в холинергичните нервни окончания на миентеричния и субмикозален плексус (мрежа от симпатикови и парасимпатикови нервни влакна, разположени между влакната на гладките мускули, изграждащи мукозата на храносмилателния тракт (миентеричен плексус), или разположени под мукозата на храносмилателния тракт (субмукозален плексус) на стомаха, дванадесетопръстника и дебелото черво. Най-вероятно индуцираното от канабиноидите потискане на движенията на храносмилателния тракт се дължи на блокиране на ацетилхолиновите рецептори в тези зони. Има също така и доказателства, че канабиноидите действат на CB1 рецепторите, локализирани в мозъчния ствол, от който се контролира рефлекса на повръщане. Ендоканабиноидите (вещества, които се произвеждат от организма и имат същото действие като канабиноидите на канабиса), които също играят роля при контрола на повръщането, са представени в стомашно-чревния тракт.
Потискане на гаденето и повръщането е най-рано и най-добре проученото терапевтично приложение на канабиноидите при хора. Голям брой клинични изследвания на ТНС, синтетични канабиноиди и пушене на канабис, проведени през 70-те и 80-те години, показват, че антиеметичният потенциал на канабиноидите е най-малко същият като този на антиеметиците, широкоизползвани през този период (prochlorperazine, domperidonе, metoclopramide). В допълнение, повечето от тестваните пациенти са имали явни предпочитания към канабиноидите като антиеметици.
Мета анализите* показват, че оптималният баланс между ефикасност и нежелани ефекти се постига при дози от 5 mg THC дневно и че дозата може да бъде увеличавана по време на цикъла химиотерапии.
*Мета анализ – статистически анализ на обединени резултати от различни изследвания с цел интегриране на резултатите.
Днес (бел. на преводача – статията е публикувана през 2003 год.), капсули с ТНС (дронабиол (Маринол)) и неговият класически синтетичен аналог (набилон (Цезамет)), са одобрени за третиране на гадене и повръщане, свързано с химиотерапия при рак. Набилонът също така потиска гаденето и повръщането, свързани с лъчетерапията.
Въпреки че е ясно, че канабиноидите са добро антиеметично средство при химиотерапия, все още трябва да се отговори на някои въпроси. Канабиноидите трябва да се сравнят със съвременните антиеметици като серотонин 5- НТ3 рецепторните блокери – сетрони (Еметрон, Зондарон, Зофран, Сетронон) и апрепитанта, който е селективен, високо афинитетен антагонист на Р/ невролевкин -1 рецепторите. Тези антиеметици имат по-малко странични ефекти от антиеметиците, използвани по време на изследванията върху канабиноидите. Интересно е да се отбележи, че канабиноидите са ефективни при потискането на гаденето и повръщането 24 часа след химиотерапията. В тази фаза при половината от пациентите серотонин 5- НТ3 рецепторните блокери не действат. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи при кои пациенти и при какви типове химиотерапия канабиноидите са най-подходящи за предотвратяване на гаденето и повръщането.
Стимулиране на апетита
При повече от половината от пациентите с напреднала форма на онкологично заболяване има липса на апетит и/или загуба на тегло. Тези хора класифицират анорексията като един от най-неприятните симптоми. Анорексията води до масивна загуба на тегло – кахексия. Кахексията е важен рисков фактор за смъртността при онкоболни (около 20% от пациентите умират паради масивна загуба на тегло).
Многобройни изследвания доказват, че канабиноидите стимулират апетита и увеличават приема на храна. Тези ефекти са ясно изразени при ниски до средни дози, които нямат забележими странични ефекти.
Вътрешната канабиноидна система служи като физиологичен регулатор на поведението при хранене.Така например, ендоканабиноидите и СВ1 рецепторите са представени в хипоталамуса, зоната в мозъка, която контролира приема на храна. Нивото на ендоканабиноиди в хипоталамуса се редуцира от лептин, един от главните хормони на анорексията. Блокирането на СВ1 рецепторите от римонабант (в момента е във фаза III на клинични изпитания за лечение на затлъстяване), потиска апетита и води до загуба на тегло.
(Бел. преводача: лeкарството е изтеглено от пазара поради множеството му странични ефекти – симптоми на депресия и безпокойство, суицидни състояния.)
Общоприето е схващането, че канабиноидите контролират апетита чрез СВ1 рецепторите в главния мозък. Има обаче данни, че СВ1 рецепторите, представени в нервните окончания и адипоцитите, също участват в този процес.
(Адипоцитите, известни още и като липоцити или мастни клетки, са клетките, изграждащи мастната тъкан, специализирана да складира енергия под формата на мазнини.)
Значителен масив от информация, събрана от пушачи на марихуана, и което е по-важно – серия от клинични изпитания, доказват апетит-стимулиращото действие на канабиса. Апетит-стимулиращото действие на ТНС непрекъснсто се констатира и при болни от СПИН. По тази причина дронабиол се изписва срещу анорексията, свързана със загуба на тегло при тези пациенти в дозировка от 2.5 – 5.0 mg дневно. При онкологично заболяване най-малко три клинични изпитания установяват връзка между повишаване на апетита и предотвратяване на загубата на телесно тегло след третиране с ТНС. Едно последно клинично изследване потвърждава апетит-стимулиращото действие на ТНС при напреднала форма на рак (доза 5mg на ден).
Потискане на болката
Болката има негативно влияние върху качеството на живот на онкоболните. Около половината от тях изпитват от средна до тежка болка и тя се засилва при пациентите с метастази или в напреднала фаза. Тази болка се дължи както на възпалителната реакция на увредените места, така и на уврежданията, които ракът причинява на нервната система. От фармакологична гледна точка, за да се овладее болката, трябва да се таргетират периферните нерви, гръбначният стълб и главният мозък.
Има достатъчно доказателства, че канабиноидите редуцират болката чрез активиране на СВ1 рецепторите в мозъка, гръбначния стълб и нервните окончания, както и че ендоканабиноидите са естествени супресори на болката чрез инхибиране на ноцицептивните невротрансмитери. В допълнение, периферните СВ2 и СВ2 – подобни рецептори, медиират локален обезболяващ ефект, най-вероятно чрез потискане на освобождаването на различни посредници на болката и възпалението, което е важно за третирането на болката при рак.
Мета-анализ на клиничните изпитания върху аналгетичните свойства на канабиноидите не е осъществим, поради хетерогенността на групите пациенти, включени в проведените досега проучвания. Въпреки това, има данни в подкрепа на ефективността на канабиноидите за облекчаване на болката, свързана с рак, следоперативна болка, множествена склероза, наранявания на гръбначния стълб, мигрена.
Изтеглете цялото изследване: PDF