Д-р Юлиян Караджов за отношението към канабиса по света и в България

 

Едно кратко, но много силно интервю, специално за MedicalMarijuana.bg.

 

 

Споделяме пълния текст на интервюто:

 

Каква е ситуацията в България?

Ситуацията в момента в България с медицинския канабис е малко странна. От една страна имаме медиите, общественото мнение и др., които все повече са наясно, че канабисът е лекарство, известно отдавана в медицината и достатъчно добре изследвано. Буквално всеки ден подават съобщения по света, че примерно Франция е признала канабиса за лекарство, че Уругвай е легализирал канабиса, че Румъния започва да обсъжда как да се регулира употребата на канабиса в медицината, какво става в Чехия, в Съединените щати и т.н. Т.е., от една страна публиката се захранва с доста адекватна информация по въпроса, от друга страна виждаме как държавните институции упорито си завират главата в пясъка и не искат да се обсъжда въпроса. Виждаме как болни, на които канабисът помага, трябва да се крият от закона. Когато са заловени, те се изпращат в съда, все едно, че са престъпници.

 

Какво трябва да се направи?

Ако мислим за това какво трябва да се направи… дядо ми, лека му пръст, имаше една много хубава приказка, той казваше: „Ако сутринта си станал и не знаеш какво да правиш – погледни през оградата и виж какво прави комшията.” Или, както друг би казал – няма нужда да измисляме велосипеда. Факт е, че светът, развитите страни от Канада до Израел, са разработили едни или други подходи за регулиране на употребата на канабис в медицината. Има най-различни модели, които в значителна степен, разбира се, се препокриват. Ние просто трябва се огледаме и да си изберем нещо, което да върши работа в нашите условия. Не е нужно наистина да измисляме велосипеда, достатъчно е да разгледаме какви модели има и да си изберем някой, който ще ни върши работа на нас.

 

Кой трябва да се занимава с това?

На въпроса: „Кой трябва да се занимава с това?”, аз бих започнал с поредния проект за Национална стратегия по наркотиците, където няма нито думичка за това, че канабисът е признат в повечето цивилизовани страни като лекарство, но в който много се обсъжда въпросът за кадрите…

 

Има ли подготвени специалисти?

Моето впечатление е, че въпросът с кадрите в България е трагично тежък. Огромната част от хората, които би трябвало да вземат решения, да консултират правителство, администрация и т.н., нямат никакво образование по въпроса, а в случая става дума за самообразование, защото тези неща човек трябва сам да ги чете.

 

Какво трябва да се случи?

И ми се струва, че може би пациентските организации и лекарите са тези, които трябва да упражнят натиск, казвам „натиск“ без никакви угризения на съвестта, защото когато решения се вземат от некомпетентни хора, единственият начин да бъдат принудени те да свършат някаква работа е да има някакъв натиск. Защото, в крайна сметка, всички ние сме или настоящи, или бъдещи пациенти, това е в наш интерес.

 

Има ли дискриминация?

Има още един интересен аспект на въпроса, който вече бе засегнат по повод на други нестандартни методи на лечение в България. Доколкото знам, има решение на съда в Страсбург или в Люксембург, че отказването на лечение на български граждани, на лечение, което съществува в ЕС, е дискриминация по национален признак. Т.е., можем да кажем, че сегашната законова ситуация, която отказва да признае баналния медицински факт, че канабисът е лекарство, е акт на дискриминация спрямо пациентите в България, които го използват или които биха могли да го използват, за да облекчат страданията си. Нека просто да бъдем малко повече хора!