Exitus

 

Страх от канабис

 

Вече разбрахме как се е появил страхът към едно растение, а сега ще разгледаме главните митове около канабиса…

 

Митът за входящата дрога

 

Бъркайки статистиката с причинно-следствена връзка, хората погрешно смятат, че веднъж опитал марихуана, човек трескаво желае да опита и хероин. Те базират страха си на факта, че повечето хероиново-зависими са опитвали преди това трева. Без да се замислят, че и преди тревата са опитвали алкохол, цигари, кафе и какво ли още не. Тези изводи може и да са логични, но само ако не се познават механизмите на нелегалния свят, където царува чистата сметка.

 

Дилърът пределно ясно знае, че с трева пари не се правят – просто клиентите не се закачат за нея.

 

Клиентите се закачат към хероин. Точно заради това, в един момент, на любопитните деца (а в условията на нелегалност именно те имат най-лесен достъп до растението) им се казва: „Козче няма, но пък има стафче“. Няколко пъти има само стафче и после дилърът получава постоянен клиент. Колкото и изненадващо да звучи: нелегалният статут на канабиса създава хероинови наркомани. В държавите където това отдавна е осъзнато и статусът на растението е преразгледан – броят на хероиново зависимите намалява. Достъпът до контролиран канабис за нуждаещите се пациенти ги отдръпва от нелегалния пазар. Ползите от това, включително и финансови, са очевидни.

 

Друг разпространен страх у нас е аргументът, че появи ли се в аптеките, канабисът ще предизвика масовата му употреба сред населението:

 

„Всички ще почнат да си я купуват!” И какво от това?

 

Да оставим настрана въпроса и да се обърнем отново към световния опит и суровата реалност на числата. Хората, използващи психоактивни субстанции навсякъде по света, са около 10% от обществото. Независимо от всичко друго – нито от забрана, нито от свободен достъп. Това е и причината, и ООН, и международните и европейски органи за контрол да признаят неефективността на политиките на забрана. Стана ясно, че с лъжи и забрани ефект не се постига – дори напротив – проблемите се задълбочават. После, достъпността в аптечната мрежа на лекарства с много тежък психоактивен ефект не е накарала хората да ги употребяват безразборно, нали?

 

Пациентите пият лекарствата по предписание на лекар, в нужните дозировки и периодичност.

 

Пациентите пият лекарствата по предписание на лекар, в нужните дозировки и периодичност, без улиците да са пълни със замаяни или надрусани хора. Вярна информация и внимателно отношение към лекарството е залог за разумната му и полезна употреба. Всяко едно лекарство може да бъде от полза, а при неправилна употреба може да навреди. Нима заради това трябва да забраним всички лекарства?

Да ги контролираме – да!

Да ги предписва знаещ специалист – да!

 

Да забраняваме нещо полезно е крайно неразумно!

 

В крайна сметка, след като многократно е потвърдена ползата от растението, след като десетки страни по света вече имат опит в неговата регулация, след като повечето призоваващи за разумно отношение са именно лекарите – то кой има полза от нелегалното му положение?

 

Един от последните аргументи на страха е опасението от това лекарството да започне да се използва нерегламентирано от деца.

 

„Ами те децата ще могат да си го купуват в аптеките!”

 

От всички страхове, този е най-неразумният. Да си представим шестокласник в аптеката, който моли магистър-фармацевта да му продаде морфин.

 

Нелепо, нали?

 

А сега същата ситуация при кварталния дилър, който не е обременен с морални и интелектуални скрупули. Ето това вече е страшно. И няма значение (честно казано и не искаме да си представяме) какво той може да препоръча. В едно сме сигурни – дилърът не е загрижен за здравето на детето ни.

 

Излиза, че лекарите призовават за разумна употреба, а нашите страхове, наследени от тоталитарното минало, помагат на дилърите.

 

Нека проявим състрадание към болните!

Нека се вслушаме в науката!

Нека се доверим на чуждия опит!

Нека приложим разум!

 

Pinterest

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 thoughts on “Проект „Страх”: Exitus

  1. az sm saglasen da se prieme marihyanata ne da hodim kato mishki da kypyvame nesho koto ni ospokoqva ot ejednevieto
    az sm saglasen che marihoanata ne vredi kakto cigarite
    ili drygite nesha koito predlagat dilari i po zavedeniqta predpochitate da omrete ot rak zaredi alkohola hybavo to si e vasha rabota zamen marihoanata ne e tolkova vredna pred pochitam neq

Нагоре