Медицинска марихуана

 

Кой посяга на живота си: канабисът, сравнен с другите лекарства против душевни болести

Юлиян Караджов, д-р по биология

 

Жълтите медии често излизат с крещящи заглавия от рода на „Канабисът води до мисли за самоубийство”. Те твърде много напомнят развихрилата се още преди почти век кампания против марихуаната, която води до (не се смейте) разврат, комунизъм, нудизъм, убийства и самоубийства. Заглавията днес целят да поддържат у неинформираната публика впечатлението, че канабисът е ужасна дрога, крайно неподходяща за медицинска употреба.

От друга страна, по света има милиони хора, които използват канабис именно против душевни страдания и го намират за по-приемлив от стандартните психоактивни лекарства, предписвани и продавани в аптеките. Подложени ли са те на допълнителен риск от самоубийство? Не залагат ли те живота си, като избират едно оспорвано лекарство вместо „научно-тестваните” лекарства? Тук ще се опитам накратко да сравня нивото на самоубийства сред потребителите на официалната психофармалокология със самоубийствата сред потребителите на канабис.

 

Канабис и самоубийства

„Някои изследвания подсказват, че употребата на канабис е свързана с идеи за самоубийство, но няма лонгитудно изследване, което да изследва дали наистина се случват самоубийства.” Преведено на човешки език, това означава, че приказки много, но няма факти. Фактите са целта на изследването, проведено от екипа на д-р Стенли Замит от Кардифския Университет, Великобритания, и публикувано през 2009 в авторитетния British Journal of Psychiatry. Екипът е изследвал какво се е случило с 50087 млади мъже, новобранци в шведската армия, през следващите 33 години. Лекарите установяват, че мъжете, използвали някога канабис, се самоубиват с 62% по-често от неупотребявалите. След като отстраняват всички останали фактори (бедност, лошо образование, психически болести), обаче, авторите установяват, че самоубийствата сред употребилите канабис всъщност са не повече, а може би дори с 12% по-малко, отколкото сред неупотребявалите.

Нова дискусионна статия на учени от университетите в Монтана, Колорадо и в Сан Диего (Калифорния) разглежда как се променят цифрите на самоубийствата в щатите на САЩ, където медицинската марихуана е легална, в сравнение с щатите, където тя е забранена. Не е тайна, че много от медицинските потребители – легално или не – я използват вместо стандартните антидепресанти, сънотворни и прочие творения на легалния нарко-бизнес. Резултатите еднозначно показват, че легализирането на медицинския канабис е свързано с намаление на самоубийствата, най-вече сред мъжете. И, тъй като една картинка говори повече от хиляда думи, ето я:

 

Кой посяга на живота си

 

На графиката се вижда, че в „легалните” щати (синята крива) самоубийствата сред мъжете силно намаляват, докато в „нелегалните” щати (червената крива) те са останали без промяна.

В заключение можем да кажем, че днес въпросът за връзката между канабис и самоубийства изглежда ясен – връзка може и да има, но тя е по-скоро в посока на намаление на вероятността хората, които използват канабис, да се самоубият.

Какви алтернативи ни предлагат легалните нарко-дилъри, които със зъби и нокти се борят против медицинската употреба на канабиса?

 

Антидепресанти и самоубийства

Досега фармацевтичните компании са изплатили огромни обезщетения на пациенти, или близки на починали пациенти, заради страничните ефекти на лекарствата против душевни болести. Един от най-страшните странични ефекти на антидепресантите са изблиците на агресия, насочена против други хора – или против самия себе си. Ето как изглежда това в цифри:

 

Антидепресанти Колко пъти е увеличен риска от агресия към други или към себе си?
Desvenlafaxine (Pristiq) 7.9
Venlafaxine (Effexor) 8.3
Fluvoxamine (Luvox) 8.4
Atomoxetine (Strattera) 9
Paroxetine (Paxil) 10.3
Fluoxetine (Prozac) 10.9
Транквилизатор
Triazolam (Halcion) 8.7
Лекарство за отказване от никотина
Varenicline (Chantix) 18

Повишеният риск от самоубийствата сред пациентите, следствие от употребата на антидепресанти, е установен още при клиничните изпитания. Тези данни дълго време са скривани от широката публика, като компаниите се позовават на „авторско право” върху данните. Когато някой се е самоубил, а ти заявяваш „авторско право” върху този факт, това не звучи ли като признание в убийство?

Убийствените корупционни връзки между фармацевтичните компании и регулаторните органи – не само у нас, но в целия свят – са несъмнено най-отвратителната страна на съвременната медицина. Затова не е случайно, че много хора с депресия, хронично безсъние или други душевни проблеми прибягват до канабис, който им позволява да намалят или дори да спрат употребата на опасните легални антидепресанти или сънотворни.

 

Антипсихотици/невролептици

Този клас медикаменти би трябвало да се използва само против шизофрения и остри психози. На практика, поне у нас, те се дават твърде често при заболявания, при които използването им е повече от спорно. По мое скромно мнение, изписването на рисперидон на съвършено вменяем болен от МС може да означава само едно: „Махни ми се от главата, все едно с нищо не мога да ти помогна; така поне ще спреш да мислиш и чувстваш и няма да досаждаш на господарите в Министерството.”

Участвал съм като „опитно зайче” в медицински експерименти (за което ми платиха добре), като с помощта на антипсихотик бях превърнат успешно в „зеленчук”. Затова мога да потвърдя, че проф. Антонио Ескоотадо е напълно прав, когато казва, че ефектът на тези лекарства би трябвало да се опише като „чувство за необяснимо нещастие”. Ето разказа на един пациент:

 

„Вегетирам зад невролептичната стена и съм заключен далеч от света и живота. Реалният свят е по-далеч от мен, отколкото Плутон от Слънцето. Моят интимен свят е изчезнал – моето последно убежище и самият аз сме разрушени от халдола. Това не е моят живот. Това не съм аз. Може би вече съм умрял. Започва да се оформя една идея. Преди да дойде зимата, ще се обеся. Но преди това искам да опитам и да видя дали животът ми ще е различен без халдол. Намалявам броя на капките. Все по-малко, докато стигам до нула. След месец съм чист. Тогава забелязвам колко съм запуснат. Измивам косата си, оправям си леглото, почиствам апартамента. Сготвям си ястие. Приятно ми е да го правя. Отново мога да мисля.”

 

Това трагично свидетелство е само едно от многото, събрани от психолога Петер Леман, награден с орден „За заслуги” от германското правителство за борбата му за правата на пациентите с душевни болести. Неговият съмишленик, британският психиатър проф. Дейвид Хийли, автор на 20 книги и стотици статии по психофармалокология, е установил, че използването на антипсихотици само увеличава вероятността болните от шизофрения да извършат самоубийство. Според неговите данни, събрани в Северен Уелс, употребата на невролептици е увеличила самоубийствата сред шизофрениците 20 пъти!

За сравнение, последни клинични изследвания показват, че канабидиолът (главен компонент в определени сортове канабис) има точно толкова добри ефекти против психозите, колкото стандартните антипсихотици, но много по-малко странични ефекти. Д-р Душан Дворжак, с когото имах шанса да се запозная на канабисовото изложение в Прага, сподели успешния си опит в лечение на шизофрения с помощта на специално подбрани сортове канабис. Съдейки по липсата на връзка между канабис и самоубийства, използването на канабис в много случаи на психотични разстройства може да се окаже доста по-безопасно от използваните сега антипсихотици.

 

Заключение

Сигурно легалните психоактивни дроги/лекарства помагат на някои пациенти повече, отколкото пречат – но не на всички. За съжаление, днешния безкритичен подход те да се дават на почти всеки и за почти всичко (и на мен са се опитвали да предписват транквилизатор – против грип!) като че ли създава много повече проблеми, отколкото решава.

 

Кой посяга на живота си

 

На графиката са показани по години самоубийствата на пациенти в болниците на Администрацията за ветерани на САЩ. Със синьо са отбелязани самоубийствата сред пациентите с физически страдания, с червено – с душевни страдания. От средата на 50-те години – когато са въведени антидепресантите, антипсихотиците и другите модерни психофармакологични средства – се случва нещо странно: самоубийствата сред „лекуваните” с тях непрекъснато нарастват. Вероятно затова днес организациите на ветераните в САЩ осигуряват на своите членове достъп до по-безопасния медицински канабис.

 

Кой посяга на живота си

 

 

Въпреки съпротивата на мародерите от Голямата Фарма, в близките години медицината ще продължава да събира данни и все повече ще знаем в кои точно случаи канабисът би могъл да замени опасните легални продукти. Науката е установила, че – по отношение риска от самоубийство – канабисът изглежда една забележително безопасна алтернатива на „научно-тестваните” лекарства против душевни страдания. В крайна сметка, целта на лечението на психически болести не е болните по-бързо да се самоубият, нали?

 

Литература:
1.Ceri PriceTomas Hemmingsson, PhD, Glyn Lewis, PhD, Stanley Zammit, PhD, Peter Allebeck, PhD
2.Cannabis and suicide: longitudinal study, British Journal of Psychiatry, December, 2009 195:A20;
3.D. Mark Anderson,  Daniel I. Rees, Joseph J. Sabia, High on Life? Medical Marijuana Laws and Suicide, IZA DP No. 6280, January 2012;
4.Top Ten Legal Drugs Linked to Violence;
5.PETER LEHMANN, About the Intrinsic Suicidal Effects of Neuroleptics: Towards breaking the taboo and fighting therapeutic recklessness, Int. J. of Psychotherapy, 2012, v. 16 (1), 30-49;
6.Healy D, Le Noury J, Harris M, et al., Mortality in schizophrenia and related psychoses: data from two cohorts, 1875–1924 and 1994–2010, British Medical Journal, Open 2012; 2: e001810;
7.Maia Szalavitz, ;Marijuana Compound Treats Schizophrenia with Few Side Effects: Clinical Trial

 

Pinterest

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нагоре