Флаг на Европейския съюзМодели за законно доставяне на канабис: последни тенденции и перспективи

Пълната версия  на тази статия с налични интерактивни особености и видео с модели за законово доставяне на канабис са достъпни на сайта на  Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании: emcdda.europa.eu

 

Международната законова рамка за контрол върху наркотичните вещества е гарантирана от три конвенции на ООН, които задължават страните по тях да ограничат предлагането и употребата на наркотични вещества за медицински и научни цели. Въпреки това, нарастващите дискусии относно декриминализирането или дори легализацията на наркотични вещества, в частност канабис, продължава. Подобни предложения от своя страна пораждат опасения свързани с увеличаване на  вредите и употребата, както и въпроси отнасящи се до начините за разпространение на канабис за немедицински цели, които биха могли да бъдат грижливо регулирани с цел да бъдат смекчени предходните. Системата за ограничено разпространение в страните-членки на ЕС се е развивала в Холандия от 70-те години на миналия век, с по-нататъшни допълнения през 2012 г.

 

В края на 2012 година, подробни предложения отнасящи се до регулацията на канабиса бяха представени в два американски щата и Уругвай. В случай, че бъдат приети, това ще допринесе до съществуването на още три модела, които могат да бъдат внимателно наблюдавани в бъдеще с цел разкриването на предимствата и недостатъците на дадена регулативна система. В допълнение на тези системи, моделът  “Канабис социален клуб” бива все по-често споменаван в дискусиите на политиките в областта на наркотиците.

 

Неговите поддръжници твърдят, че политиката на досъдебно преследване на отделните лица в някои държави може да бъде еднакво приложена към регистрираните групи от отделни лица, за да разреши ефективно затворената продукция, редом с разпределителната система. По настоящем, моделът е отхвърлен от националните органи в Европа.

 

Кафенетата в Холандия: продажби на дребно без производствената дейност

 

В Холандия, отглеждането, предлагането и притежанието на канабис са престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Въпреки това, упражнението на толерантността, за първи път се появява в местното законодателство през 1979, развиващо и към днешни дни концепцията на кафенетата, които са получили възможността от общината да реализират продажбата на канабис. Около ¾  от общините не разрешават съществуването на  кафенетата и техният брой в цялата страна неспирно намалява, от 846 през 1991 до 651 през 2001. Продажбата на малки количества канабис на пълнолетни в кафенетата се смята като опит да предпази младите хора, които експериментират с канабис,  от далеч по-опасни други наркотици.

 

Кафенето може да бъде закрито, както и обслужващото лице или собственикът му да бъдат дадени на съд, ако не отговарят на критериите на главния прокурор, които забраняват рекламирането, нарушението, продажбата на малолетни и непълнолетни лица, както и тази на твърди наркотици или алкохол. От май 2012 година, системата за превръщането на кафенетата в затворени клубове с регистрирани членове, е въведена в трите южни провинции. Това бе отменено от новоизбраното правителство 6 месеца по-късно, но остана валидно единствено, че от януари 2013 година, кафенетата могат да бъдат собственост само на постоянно пребиваващи лица на територията на Холандия. Прилагането на това правило,обаче, се променя от общините. Не повече от 5 грама могат да бъдат продавани на едно лице при еднократна продажба, а кафенетата не могат да имат повече от 500 грама в наличност. Независимо от това, отглеждането на големи количества и  разпространението на канабис не се толерира в Холандия, а последицата от това е по-позната като „проблемът на задния вход”, т.е.  наркотичните вещества могат да бъдат продавани явно, но да не бъдат доставени по скрит начин.  Въпреки множеството проведени дискусии свързани  с това несъответсвие, до момента не съществува договорено решение. Успоредно с това мрежата на кафенетата, отглеждането и притежанието на малки количества канабис за лична употреба няма да бъдат преследвани от закона.

 

Легализация в Северна и Южна Америка: производство и продажба на дребно

 

Притежанието и доставката на канабис са наказуеми съгласно федералното законодателство на САЩ. Въпреки това, по време на изборите за президент през 2012 година, в Щатите, избирателите също можеха да упражнят правото си на глас и в националните референдуми по различни въпроси, а в Колорадо, Орегон и щата Вашингтон е разрешено гласуване с цел създаване на широкоспектърна национална система за урегулиране на разпространението на канабис за немедицински нужди (за разлика от системите за използване на „медицинска марихуана” които съществуват в 18 щата. Заявените цели пред системите са да бъдат освободени средства за борба с тежки престъпления и такива срещу собствеността, да се регулира стокообменът, както и са се усвоят данъчните приходи от този вид търговия. Гласоподавателите в Орегон отхвърлят предложенията (47%), но те са приети в Колорадо (55%) и Вашингтон (56%). Както в Холандия, ще бъде въведен лиценз върху търговските обекти, ще бъде установена възрастова граница (21години, както за алкохола), ще се ограничи рекламата, ще се въведе ограничение за лично притежание (до 1 унция /28 грама/) и ще бъде забранена употребата на публични места. За разлика от Холандия, ще бъде създадена държавна лицензионна система на производството и процедура за предлагането в търговските обекти. Очаква се тези системи да започнат своето функциониране в определен момент в късната част на 2013 година. Те биха били в пряк разрез с федералното законодателство, но президентът на САЩ заяви, че федералните служители по правоприлагането  не биха приоритизирали изпълнението спрямо потребителите (АВС News,2012); остава да бъде проверено как федерален закон би се отразил на тези, които са включени в системата на предлагането. В същото време подобни предложения са изготвени в още няколко американски щата и ако те бъдат приети, е възможно да бъдат представени за публично гласуване на 02 ноември.

 

Холандската и американската държавни системи попадат някак си в  колизия с националното законодателство. Въпреки това, в Уругвай, националното законодателство е изготвено, за да регулира държавата производството и продажбата на канабис, да намалява вредите причинени от незаконния пазар и осигурява възможности за обучение и превенция.  Това ще бъде прилагано от Националния канабис институт (INCA). Консуматорите могат да отглеждат до 6 самостоятелни растения или да се обединяват в канабис клубове с до 15 членове и да притежават до 40 грама;  всички производители трябва да бъдат регистрирани към Националния канабис институт. Неоторизирано отглеждане или предлагане се наказва с от 20 месеца до 10 години затвор.

 

Таблица - сравнително правоДефиниции

 

Терминологията в тази сфера често води до объркване, но с прости думи следва да се отбележат следните разлики:

 

Декриминализацията представлява премахване на престъпния характер от определено държане или действие (деяние).Това не означава, че държането (деянието) е законно, но могат да бъдат налагани ненаказателни санкции. По отношение на дебата за наркотиците, това понятие обикновено се използва за характеризирането на закони, насочени към личното притежание или използване, а не на предлагането на наркотици.

 

Легализацията е превръщането на един акт в законосъобразен, отнасящ се до деяние, което е било забранено. В контекста на наркотиците, това представлява премахването на всякакви наказателни и ненаказателни санкции, въпреки че и други подзанови актове могат да ограничат обхвата на разрешението.Този термин е обикновено използван в контекста на предлагането на наркотични вещества.

 

Регулацията предполага набор от правила и ограничения, свързани с предлагането или употребата на дадено вещество, както в случаите при алкохола и цигарите. Регулаторните системи обикновено поставят ограничения върху достъпа, каквито са например възрастовите ограничения и контролът върху търговските обекти, както и могат да поставят ограничения върху рекламата. Наказанията за нарушаването на изброените правила могат да бъдат определени като престъпни или непрестъпни.

 

Канабис социални клубове: производство без продажба на дребно

 

Канабис социалните клубове работят на принципа, че ако едно лице не е преследвано за обработването  на канабис за негова или нейна лична употреба, то 20 други души не трябва да бъдат преследвани за отглеждането заеднона 20 растения за лична употреба. Очевидно е, че тази концепция не е безпроблемна.  Уточняването на това какво представлява „споделена” реколта е проблематично и именно тук е въпросът как дейностите могат да бъдат законово разграничени от правонарушенията, свързани с предлагането.

 

В рамките на ЕС, правонарушенията, отнасящи се до предлагането/доставянето на наркотични вещества, съществуват с различни легални дефиниции, но обикновено се изисква поведение на предаване на  наркотични вещества от ръка на ръка, както критерият, отнасящ се до количеството също може да бъде приложен.

 

В отговор на това, канабис социалните клубове са се опитали да установят правила за  експлоатация с цел да бъдат избегнати обвинения в трафик на наркотици, предлагане/доставка на наркотици или подтикване към употребата на наркотични вещества. Например, застъпническата група Енкод (2011) е предложила клубовете да функционират на базата на колективен трудов договор, с регистър на членовете, с разходи, изчислени да отразяват очакваното индивидуално потребление, както и количеството произведено на човек, което от своя страна е ограничено и предназначено за директна консумация.  Клубовете трябва да бъдат затворени за обществеността, а новите членове да бъдат утвърдени като канабис консуматори, които да са приети само след покана. Този модел, макар и насърчаван от активистите в Белгия, Франция, Испания и Германия, е все пак нетолериран от националните органи, в която и да е европейска страна. Това означава, че е възможно канабис социалните клубове да бъдат предмет на правни санкции, затова те трябва да идентифицирани или в най-добрия случай могат да функционират в сивия легален сектор.

 

По настоящем е трудно да се определи до каква степен тези клубове са разпространени в Европа, въпреки, че изглеждат рядко срещани. Гр. Утрехт, Холандия, анонсира проект за разработването на такъв клуб през 2011 г, но до момента той не е изпълнен. Някои клубове съобщават, че те функционират на ограничена основа в част от испанските региони, възползвайки се от факта, че производството, предлагането и личното притежание на канабис публично са забранени от испанското законодателство, а  притежанието в личното пространство е ненаказуемо. Правното положение на споделеното потребление е по-сложно, но могат да бъдат предоставени ограничени възможности, че някои форми за директна споделена реколта да могат да бъдат законово толерирани за опитни потребители на наркотични вещества. Степента, до която канабис социалните клубове отговарят на този критерии остава неясна.

 

ABC News (2012), ‘Марихуаната не е голям приоритет за Обама”,он-лайн на: http://abcnews.go.com

 

Енкод (2011) ‘Европейските канабис клубове, кодекс за поведение, Декември 2011: http://www.encod.org

 

Pinterest

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нагоре